ТЪЛКУВАНИЕ ОТ ПРОТОЙЕРЕЙ ОЛЕГ СТЕНЯЕВ

Четвърта глава

(4:1) „Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата“.

В Писанието се казва, че от Бога се именува всеки род на небесата и на земята. Не случайно в еврейския език, както в църковнославянския и руския думите „господ“ и „господин“ са едноименни. В еврейския  език е „адонай“ (Бог, Господ), а „адоним“ е господин. В Св. Писание този термин има значение на „този, който се грижи“, който обезпечава с всичко необходимо и защитава.

Християнските общини във времената, когато е писал ап. Павел, се състояли от господари, роби и свободни хора. Общините били интернационални – евреи, гърци, римляни, египтяни. Всичко това поражда гоненията срещу християните, защото механизмът на управление на цялата Римска империя бил построен на принципа „разделяй и владей“. А тук се появила религия, която не разделяла хората, а ги обединявала – хората от разни националности, произход, социално положение, възраст и пол. Това налагало върху християните, имащи роби, различни задължения. Затова и ап. Павел пише: „Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата“. С други думи – вие също сте роби, роби на Господа, вашият Управител, Цар на царете, Господар на господстващите, който е над всички. Мярата, с която се отнасяте към своите роби, може да се окаже мяра, с която Бог ще се отнесе с вас.

***

Книгата се състои от 4 глави.