Силата, която задържаше мрака

Господи, колко мрачен става светът без Твоята светлина, без Силата Ти, Която задържаше мрака.

Тъмнина обзема тресящата се земя, а ние като Тебе – някога на Голгота, викаме: „Или! Или! лама савахтани?“

Господи, Господи, защо Си ни оставил?

Но както беше в Ноеви дни, и както беше в Лотови дни, така беше до днес: купувахме, продавахме, женихме се (и се мъжехме), строихме и строихме … вавилонската кула на гордостта си. Дори не
забелязвахме мрака, приближаващ вратите ни.

Но днес удари часът.

Всичко, което можеше да се каже, е казано, всичко, което можеше да се напише, е написано, и всичко, което можеше да се направи, е направено.

Изтича „благоприятната Господня година“, през която можехме да бъдем помилвани.

Сега ни остава само едно – Голгота. Нашата лична Голгота – Надежда, Спасение.

Ще се огънем ли?

Но, народе Божий, нали затова се родихме – за да се изкачим на Голгота?! За да изпитаме Христовите страдания, с пълни шепи да пием от чашата на мъченичеството! Но след Голгота идва ВЪЗКРЕСЕНИЕТО! Като жена, която ражда, а после забравя страданията си!

Идва времето, за което се родихме, народе Божий.

Идва времето за изповедничество и мъченичество.

Ще се огънем ли?

Но нали Той каза, че няма да ни остави сираци?

И още: „Когато почне това да се сбъдва, ИЗПРАВЕТЕ СЕ ТОГАВА И ПОДИГНЕТЕ ГЛАВИТЕ СИ, ЗАЩОТО СЕ ПРИБЛИЖАВА ИЗБАВЛЕНИЕТО ВИ“.

Краткотрайни страдания.

НАРОДЕ БОЖИЙ!