ТЪЛКУВАНИЕ ОТ ПРОТОЙЕРЕЙ ОЛЕГ СТЕНЯЕВ

Трета глава

Първата тема на посланието условно можем да наречем „Истинно и лъжливо обрязване“.

(3:1) „Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.“

За св. апостол Павел било свойствено не само с приветствия да започва посланията си, но и когато поставя някаква нова тема, непременно да поощрява вярващите с добри думи. Когато завършва темата, отново казва добри думи.

Св. Йоан Златоуст пише: „Когато печал и грижи извънмерно угнетяват душата, то отнемат от нея силата ѝ. Затова и Павел ободрява филипяните, които се намирали в голяма печал, а те се опечалявали, защото не знаели какви са обстоятелствата около Павел, защото мислели, че е умрял, притеснявали се за Епафродит, за проповедта. Виждаш ли как той дава съвет – не в началото, а след като много ги е похвалил, почел, а после отново ги хвали“.

Св. ап. Павел влиза в темата не отначало, а след като силно ги е похвалил. Св. Иоан Златоуст обръща внимание, че посланието сякаш е като вест от война и затова и в началото, и в края му било важно да се дадат думи на надежда. Най-често произнасяните думи от Иисус Христос са „не бой се“ и „радвай се“. Св. ап. Павел, подражавайки на своя божествен Учител, постъпвал така. „Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.“

(Продължава)

***

Книгата се състои от 4 глави.