Човечество, излез от детството!
„Още ли куцате на две колена”? – попитал величавият пророк Илия вааловите жреци 900 години преди Христа. Оттогава до днес са минали двадесет и девет века, а въпросът му е зададен сякаш днес. (Кой казва, че древните хора, уж произлезли от маймуната, са разбирали и чувствали по друг начин).
„Ако Господ е Бог, вървете след Него. Ако ли Ваал – вървете след него!” – продължил пламенната си реч към евреите някога пророкът. И всички мълчали.
Защо са мълчали?
Човечеството мълчи и днес. То е като неразумно дете, хванато в поредната пакост. Родителят му обяснява, че греши, кротко и с любов го съветва, а то мълчи. Чака само родителят да се обърне и пак да започне да пакости. Играе си с любовта и търпението на Този, Който го е създал.
Човечеството продължава да е онова, за което Господ говори: „свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте” (Мат. 11:17).
Тоест, човечеството си знае своето, ходи си по собствената си воля. Мълчи пред истината, не иска да я признае, и упорито вярва, че може тайно да върши каквито си иска грехове, а те могат да останат ненаказани. Е, пораснало ли е тогава това човечество от древност до днес, та си вири носа като Капернаум в небесата?
Не.
Нима по-малко пламенен и ревностен е Духът Божий днес? Нима Бог е изоставил чедата Си? И днес в Църквата Христова е Божият Дух и проповядва пламенно и ревностно за ИСТИНАТА, тъй както чрез Илия някога.
И днес ни пита: „Още ли куцаш на две колена?” – Чий си? На Бога, или мамона? На истината, или на лъжата? На Христос или антихриста? На Църквата Христова или на нароилите се лъжеучители? На кого принадлежиш? Удобно ли ти е като ходиш на колена и куцаш?”
Тези въпроси изискват точен отговор, а не мълчание. Мълчанието е игра с огъня.
Любовта на Бога наистина е бездънна и безкрайна, но търпението – не. Той Сам ни казва, че ще дойде моментът на разделението. Засега само сякаш ни говори:
– Човечество, безгрижното ти детство свърши! Излез от детството, човечество! Защо не станеш и не се изправиш, а ходиш на коленa, и при това куцаш?
С пандемията и другите беди Бог само ни е изправил в ъгъла. Не се ли покаем, ще дойде Илия с три години и половина суша.
Но дали тогава ще имаме време за покаяние? Не зная.
монахиня Ксения Станева