Броеница мъдрости
1. Ако някой иска да повярва, то нека да живее 6 месеца по евангелските заповеди и ще стане вярващ.
св. Паисий Светогорец
2. Хората, които се бавят да отидат в Църквата, са подобни на тези, които искат първо да се излекуват, а след това да отидат в болницата.
митр. Атанасий Лимасолски
3. Попитали св. Йоан Лествичник има ли признак, по който можем да разберем приближава ли се една душа към Бога или се отдалечава от Него. На този въпрос той отговорил: „Верен признак за умъртвяването на една душа е отклонението от църковните служби.”
св. Йоан Лествичник
4. – Отче, има ли лесни пътища за спасение? – Не, няма, и е само един път. – И как се нарича този път? – “Нанагорнище”.
отец Макарий Спилеотис Светогорец
5. Най-страшният огън, в който гори човекът, е когато той знае, че това, което прави, е грешно, но продължава да греши.
митр. Лонгин Саратовски
6. Ще ни рече Христос: „Чедо мое, Аз толкова неща сторих, за да те спася. Пролях кръвта Си и претърпях толкова страдания, а ти какво стори, за да се спасиш?“
св. Паисий Светогорец
7. Плодът на разкаянието е радостта на душата.
архим. Варнава Янку
8. Помни два помисъла и се бой от тях. Единият ти казва: ти си свят, а другият: няма да се спасиш.
св. Силуан Атонски
9. Докато сами не се смирим, Господ няма да спре да ни смирява.
старецът Тадей Витовнишки
10. Най-добрият помен за нашите покойници е личното ни покаяние.
св. Паисий Светогорец
11. Спокоен съм, защото ще стане нито повече, нито по-малко от това, което Бог е решил.
митрополит Натанаил
12. Човекът, за когото Бог особено се грижи, се познава по непрестанно изпращаните му скърби.
св. Исаак Сирин
13. Колкото повече обичаш, толкова повече си обичан.
св. Йосиф Исихаст
14. Със сълзи ви моля и умолявам, бъдете слънца, които стоплят околните, ако не всички, то семейството, в което Господ ви е поставил.
св. праведен Алексей Мечов
15. Всяка неуместна дума в брака е хвърлен камък върху един прозорец.
митр. Атанасий Лимасолски
16. Истински те обича този, който тайно се моли за тебе на Бога.
св. Николай Велимирович
17. Благословено е всичко, което прави човека кротък, каквото и да струва това.
св. Александра Фьодоровна Романова
18. Нелюбовта твърди: „Господи, Господи, защо ме наказваш?“,
а Любовта: „Господи, Господи, за какво ме милваш“?
св. Йоан Шанхайски
19. Защо възниква гневът? – Защото на пътя на себелюбието възникват препятствия.
старецът Йосиф Ватопедски
20. „Нервите“ са егоизъм.
монахиня Гавриила (Папаяни)
21. Грехът, раздразнителността и егоизмът водят ту към прекалена активност, ту към спадане на интензивността на работата на организма, следствие от което се явяват и болестите.
св. Порфирий Кавсокаливит
22. Много пъти съм съжалявал, когато съм казвал нещо, а когато съм мълчал не съм съжалявал никога.
св. Арсений Велики
23. Защо хората не се спасяват, въпреки че се молят по пет пъти на ден? Защото превръщат живота на ближните си в ад.
монах Симеон Светогорец
24. Духовният живот продължава дотогава, докато осъдим ближния си.
схимонах Павел Рилски
25. Не давай душевния си мир за нищо на света.
св. Исаак Сирин
26. Когато се смиряваш, всички ще ти изглеждат святи. Когато мислиш за себе си високо, всички ще ти изглеждат лоши.
св. Йосиф Исихаст
27. Милостивият сам е лекар на душата си.
св. Исаак Сирин
28. Повишената чувствителност е първопричина за всички болести.
св. Порфирий Кавсокаливит
29. Който има добри помисли, има духовно здраве.
св. Паисий Светогорец
30. Който е привикнал да дава отчет за своя живот на изповедта тук, няма да се страхува да отговаря там, на Страшния Христов съд.
св. Йоан Кронщадски
31. Към работата се отнасяйте като към послушание.
архим. Йоан Крестянкин
32. Най-доброто лекарство за нашите немощи е да нямаш свободно време.
св. Теофан Затворник
33. Знам два сигурни начина да обеднееш.
Единият е да те ограбят, а другият е да работиш в неделя.
архим. Харалампий Василиуполос
34. Следва да се знае, че когато не помагат лекарствата, то тогава боледува не тялото, а душата.
св. Порфирий Кавсокаливит
35. Да пускаш шегички, да вземаш на подбив — това е проява на фино тщеславие.
св. Серафим Софийски
36. Самотата, знаете, е явление, при което има отсъствие не на хора, а на здрави отношения с Бога, себе си и ближния.
монах Моисей Светогорец
37. Когато даваш милостиня, тя трябва да ти се “изпоти” в ръката. Тоест да я даваш с голямо разсъждение.
св. Варсануфий Велики
38. Човек където е роден, там над него слиза Божието благословение. Не оставяйте Родината в трудните времена.
св. Гавриил Ургебадзе
39. Никога не вземай решения в живота си, когато си наскърбен или въодушевен, защото обикновено по-късно ще се каеш.
митр. Атанасий Лимасолски
40. Постоянството в духовния живот включва четенето на духовна литература.
йеромонах Серафим Роуз
41. Където няма радост, няма духовен живот.
архим. Емилиан Симонопетренски
42. Нашата радост е оскърбление за дявола, защото дяволът е едно „прекрасно” същество, което ни предава собственото си отчаяние и безнадеждност.
архим. Варнава Янку
43. Ако имаш някакво нещастие в себе си и около себе си, но запазваш радостта, това е бунт, който трогва Бога.
архим. Варнава Янку
44. Опомни се! Примири се с всички искрено, а не само на думи. Престани да осъждаш другите. Ако видиш, че някой прави нещо лошо, не го осъждай, а го съжали и се помоли мислено за него Господ да му прости.
игумен Никон Воробьов
Подбрал: Панайот Томов