Петдесетница

Защо сме в Църквата?

Днес е ден да си отговорим на въпроса какво е за нас Църквата? Можем ли да си представим живота си без Нея? Да се върнем към първия порив, с който сме прекрачили прага на храма, към първите трепети на душите си, притеглени и приласкани от Божия дом, станал и наш дом, към първите възторзи, с които сме посрещали всичко, научавано в тайнственото кътче от Божието царство, откъснато и изпратено на земята.

Нужно е непрекъснато да се връщаме към тези преживявания и да ги обновяваме, ако не искаме любовта ни към Този, Който ни е призовал и приел в Църквата Си да изстине, вярата ни да помръкне, съживената ни за нов живот душа да повехне, животът ни да стане мъртъв.

Лично мене ме уморяват виртуалните поздрави и картички на този ден, дори донякъде ме опустошават. Защото зад външната форма не виждам необходимото съдържание. И малкото истинска радост, изпратена ни от Небето на този ден, я губя в някакъв момент сред многобройните светски поздравления „за здраве и благоденствие”.

Какво според мене трябва да си спомним и да изживеем на този ден? Най-вече, великият, неповторим и най-прекрасен миг в живота ни на срещата с Христос. Този ден, в който „най-Прекрасният от синовете човешки” ни се е явил, за да ни каже тъй както на древните апостоли: „Върви след Мене”. Светлината, с която е озарил душите ни. Любовта, с която е преобразил живота ни. Утехата, която ни е дарявал в скърбите ни. Подкрепата, която давал – рамо до рамо в най-тежките моменти на живота ни. И най-важното – неземната, и с нищо несравнима радост, с която постоянно ни дарява на Литургията. С надеждата, която определя посоката ни.

Всичко това намерих в Църквата Христова. Затова, мога ли без нея? Мога ли без богослужението? Нека на Петдесетница отново осмислим какъв велик дар ни е дал Господ, колко много сме богати и щастливи с този дар и да не го принизяваме, сравнявайки го с развити икономики, пошла „култура” и хуманизъм.

Може нищо да нямаме, но имаме ли Христос – имаме всичко. Христос е съкровищницата на света, светлината на света, пътят на света, истината на света. Добре е да го осъзнаем и да си спомним на този ден и завещанието на св. патриарх Евтимий Търновски: „На Светата Троица ви оставям! Сега, винаги, и во веки веков!”

Ние сме в Църквата, основана с драгоценната кръв на Самия Бог-Господ Иисус Христос. Тя е облечена в окървавената мантия на мъчениците, умита със сълзите на преподобните, озарена от проповедта на апостолите и светителите, подкрепяна от душите на милиони праведници. Осветена от милиарди светлини, ехтяща от песнопения и ухаеща на тамян, тя лети като кораб във вселената и се носи към Небесния Иерусалим – чиста, „славна църква, без петно или порок, или нещо подобно” – украсена като Невеста, бързаща към своя Жених.

Защо сме ние в Църквата? И не върви, и не върви тази Невеста да бъде търгувана като стока, или да стане амвон за гордостта ни, арена на междуособни борби, да бъде потъпквана, унижавана, измъчвана, убивана.

Та, защо сме в Църквата Христова?! Кой ще ни даде по-голямо богатство, та да дръзнем да загубим това, което ни е даром дадено?

Затова ми се иска да се оставим на този ден небесна радост да изпълва душите ни – радостта, с която Светият Дух, излял се върху апостолите, изпълнил и техните души. Да благодарим от цялата си душа за този велик дар, който имаме само в Православната Църква. Да възхвалим Бога за милостта Му към нас, – бедните материално, но духовно обдарени, – остатък българи. Този дар е безсмъртен и никой не може да ни отнеме.

Ние сме стъпили на най-здравата основа, върху „къщата от камък” и по-здрава няма да намерим – едната, свята, съборна и апостолска Църква. Православната. Друго не ни е нужно. Това е нашият истински рожден ден. Защото и „портите адови няма да й надделеят” над Църквата ни, както не й надделяха вече 1988 години.

монахиня Ксения Станева