50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога
ЧАСТ ПЕТА. ФИЛОСОФИТЕ НА МОДЕРНАТА НАУКА (17 – 20 ВЕК)
Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.
Вярвам, че тази антология ще затвърди убежденията на християните, ще обнадежди търсещите и колебаещите се и ще бъде интересна за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят на Айнщайн и Нютон.
Тихомир Димитров – съставителство и преводи
1. ИМАНУЕЛ КАНТ (1724-1804) – основател на немската класическа философия, създател на трансценденталния идеализъм
Според Енциклопедия Британика (1997) “Кант е най-значимият мислител от епохата на Просвещението и един от най-великите философи на всички времена”. Кант е създател на първата универсална космологична гравитационна теория.
1. В своя най-значим философски труд “Критика на чистия разум” Кант пише:
“Аз непоколебимо вярвам в съществуването на Бога и в съществуването на един бъдещ живот, и съм сигурен, че нищо не може да разколебае тази вяра, защото при едно такова разколебаване самите ми морални принципи биха се сринали, а аз не мога да се откажа от тях, без да стана отвратителен в собствените си очи.” (IMMANUEL KANT, “Critique of Pure Reason”, London, Macmillan, 1929, 856).
2. В своите “Лекции по философия на теологията” Кант пише:
“Бог е единственият господар на света. Той царува като монарх, а не като деспот, защото Той иска Неговите заповеди да бъдат спазвани от любов, а не от робски страх. Като истински баща, Бог ни повелява само това, което е добро за нас, а не господства над нас своеволно като някакъв тиранин. Бог дори изисква от нас да размишляваме върху мотивите за Неговите заповеди. Той настоява да спазваме тези заповеди, защото иска първо да ни научи да бъдем достойни за щастието и едва след това да участваме в него. Волята на Бога е великодушието, а Неговата цел е това, което е най-добро за нас.” (IMMANUEL KANT, “Lectures on Philosophical Theology”, Ithaca, Cornell University Press, 1978, 156).
Книгата се състои от пет части, които ще бъдат прибавяни последователно. Публикуваме тази книга единствено като ценно свидетелство за вярата в Бога на известните и почитани в цял свят личности, представени в нея. Разграничаваме се от всяко убеждение, което противоречи на отеческата православна вяра.