Защо не искам да се обединяваме с протестантите

(Продължение)

Дойде ми до гуша да слушам свободните съчинения на така наречените „протестанти” на тема Библия. Тези хора да си призная, ме изумяват. Вирнали като Капернаум нос в небесата, правят една гигантска крачка от древност до 16-ти век и се удрят в гърдите, крещейки, че са открили топлата вода, сякаш нас Православните, никога не ни е имало (за католиците изобщо не говорим, та нали те са от тяхното котило, ама не искат да си го признаят). Сякаш друг им даде Библията. Сякаш те са проливали кръвта си за вярата. По-големи невежи и горделивци от тях няма. И се захванаха „протестанти”, „евангелисти” и прочие близо 2000 христоименуващи се организации, да тълкуват наново Свещеното Писание – тъй, както в 21 век се открива топлата вода, или велосипедът. Резултатът, естествено, е плачевен, но това само те не знаят. Омръзна ми да гледам как тълкуват Свещеното Писание като дявола – Евангелието. Като например, как не другаде, ами в Свещеното Писание било написано колко са излишни православните храмове (че защо не и цялото Православие – това най би ги зарадвало). Затова им написах (без извинение):

ТЪЛКУВАНИЕТО НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НЕ Е ЗА ВСЕКИ 

Обезпокоителен е броят на хората, които въз основа на някои евангелски текстове, дръзват да представят свои умозаключения като по-верни от тълкуванията на плеяда богопросветени отци, просветили с трудовете си и светия си живот християнската история от древност до днес. Тези хора по правило са далеч от църковния живот, и нито имат представа от теология, нито от специфичния начин, по който се тълкува Свещеното Писание.Те обичат ума си,който им е даден от Бога повече, отколкото Твореца, Който им го е дал, направили са от него идол, на който се кланят ден и нощ. На такива не е зле да се напомнят думите на всемогъщия Бог към многострадалния Йов:

„Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш. Кой е определил размерите, нима знаеш това? Или кой е опъвал по нея въже за измерване? На какво са закрепени основите и, и кой е положил крайъгълния ѝ камък, когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха? (Йов 38:4-7).

За пример ще дам как въпросните „тълкуватели” погрешно разбират един текст от глава седма на „Деяния на светите апостоли”, изваден по любимия им начин от цялостния контекст на книгата. Той е следният:

„Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: ”небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?” (Деян.7:48-50).

Въз основа на цитирания текст, споменатите „тълкуватели” си правят извода, че храмовете (естествено,- православните), не са необходими, а още по-малко ходенето на църква, тоест – богослужебните събрания, общата молитва в храма. Та нали уж Сам Бог казва това? Ето, написано е!

Подобно нескопосано тълкувание е все едно да извадиш от контекста на следните думи от тринадесети псалом: „Рече безумец в сърце си „Няма Бог”, само думите „няма Бог”, и да твърдиш, че Свещеното Писание, видите ли, твърди, че няма Бог, че така трябва да се разбира този Давидов псалм. Звучи кощунствено, но тук, поради малкото, пределно ясен и буквално разбиращ се контекст на библейския текст, тълкуванието е безспорно и „тълкувателите” няма как да блеснат със собствените си умозаключения.

Не така лесно е обаче да се изтълкува един по-сложен и многопластов, високо богословски просветен текст, чийто контекст освен това е разпръснат между отделни книги и глави на Свещеното Писание, какъвто е вече споменатият от „Деяния на светите апостоли”.

Ще се опитам с Божията помощ да изясня смисъла на цитираните думи от глава седма на книгата „Деяния на светите апостоли”. И така:

Свети Стефан, явно осветен от Светия Дух, и високо богословски просветен човек, е изправен пред Синедриона на съд,- по същия начин, както и Този, Когото е последвал с цялото си сърце – Христос. И по същата причина – защото с името на Иисус Христос, чрез Неговата божествена сила, върши чудеса и обръща към Христовата вяра много иудеи. Иудейските свещеници, които не са си взели поука от чудесата, случили се след разпването на Христа, сa изпълнени със злоба, заради многото последователи, които св. Стефан печели. И както от завист и злоба убиват Христос, така решават да убият и св. Стефан. По същия начин, по който търсят лъжливи свидетели срещу Христос, търсят и срещу св. Стефан. И забележете, намират същите лъжливи обвинители, каквито и срещу Божествения Учител. Те представят и същото лъжливо обвинение: ”защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите,що ни е предал Мойсей” (Деян.6:14).

Да направим паралел със съда срещу Христос: ”…ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм и в три дни да го съзидам” (Мат.26:60-61)Тази евангелска сцена описва още и св. ап. Марк: ”чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен” (Марк 14:58).

И така, основното лъжливо обвинение и срещу Господ Иисус Христос, и срещу св. Стефан е това, че те посягат на най-голямата светиня за евреите-Иерусалимския храм, – единственият в света, посветен на ИСТИНСКИЯ БОГ, който е символ на богоизбраността на еврейския род. Всеки евреин е бил длъжен поне веднъж в годината да се поклони в този храм и да принесе своите пожертвования. Говориш ли против този храм, ти разрушаваш и Мойсеевия закон, според който са длъжни да живеят иудеите. И понеже този закон е даден от Бога, ти си богоборец, следователно заслужаваш, според еврейските закони, смърт.

Само че, заслепено от духовната си власт, която обръща в материална изгода, духовно огрубяло и ослепяло , поради служението си на мамона, иудейското свещеноначалие загубва връзката си с ЖИВИЯ БОГ, на Когото уж служи. То започва да поставя храма над Бога, приносите – над тяхното символично значение за изкупление на греховете, материалното над духовното. Ето защо Христос неведнъж гo изобличава: ”Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?” (Мат 23:16-17); „и който се кълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава” (Мат.23:21). По-нататък Господ изобличава хората, представляващи духовната власт на евреите: първосвещеници, книжници и фарисеи, че са лицемери, които външно изпълняват Божия закон, но са забравили що е милост, правосъдие и вяра, и че както бащите им са убивали истинските Божии служители-пророците, така и те ще убият първо Него, а след това ще гонят и убиват Христовите последователи. А на друго място направо им казва: „Ваш баща е дяволът” (Йоан 8:44)„Защо не разбирате речта ми? Защото не можете да слушате словото Ми. (Йоан 8:43)Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога”. (Йоан 8:47).

Да се върнем към съда над св. Стефан и лъжливото обвинение срещу него за разрушаването на храма.

Знаем, че на съда над Него, Божественият Учител почти не говори и не се оправдава, защото трябва да изпълни мисията Си – да принесе в жертва живота Си, за да изкупи греховете на чедата Си – хората, които толкова много обича. Но св. Стефан има друга мисия – да говори, да свидетелства за Христа, за да спаси колкото може повече души, като повярват в Христос-според думите на Самия Христос: „…и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя”. (Деян.1:8). (Впрочем, ”свидетел на Христа” е по-верният превод на думата „мъченик” – именно в смисъла, който показва с живота и смъртта си първият мъченик за Христа св. Стефан).

Затова след обвинението, св. Стефан, очевидно отлично познаващ Свещеното Писание, започва да говори и поучава, като тръгва от самото начало на историята на еврейския народ – от неговия родоначалник Авраам. Говори после за Йосиф, когото братята му продават в робство, после за Мойсей. И припомня чрез този разказ, че в Бог няма нито едно неизпълнено обещание, дадено на еврейския род, че няма нито една празна дума. Припомня им пророчеството на Мойсей за идването на Христос: ”Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате” (Деян.6:37). И накрая припомня на злостните си обвинители, че през цялата история на еврейския народ, въпреки невероятните, небивали, нечувани за човешките уши чудеса, евреите са се обръщали против Бога: ”и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет”. (Деян. 6:39).

Тези евреи, изпълнявайки заповедта на Бог, дадена чрез Мойсей, правят първия храм – скинията, която са носели със себе си през цялото време на прехода през пустинята. После цар Соломон, следвайки отново указание свише, дадено на баща му цар Давид, постоява първия храм в Иерусалим. Ето така, градирайки речта си, св. Стефан стига до храма, с който е свързано обвинението срещу него. И използва похвата на Христос, с който Божественият Учител често е поставял в затруднено положение и недоумение опонентите си, карайки ги да се замислят. Св. Стефан цитира Свещеното Писание, към което ревниво се придържат книжниците и фарисеите, но използва такива слова от него, които са мъчни за разбиране и които служат за изобличение на опонента.

В случая това са думите на Самия Бог от пророчеството на Исаиа, станали любими на днешните противници на православния храм: „…небето е Мой престол, а земята-подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?” (Ис.66:1-2). И добавя: „Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът”.

Тоест, вие сте готови да ме убиете за храма, но вижте какво сам Господ казва за него?! – казва св. Стефан. Какво иска да каже мъченикът с тези думи? Какво иска да проумеят съдниците му?!…

На това място изправеният на съд св. Стефан рязко обръща речта си в разобличителна, като все едно казва, че да, – те, евреите, са построили веществения храм, но са забравили храма в сърцето. На Бог не Му трябват храмове, те трябват на нас, хората – като място осветено от Божията благодат, символичен дом на Бога, който предразполага човешката душа да се издигне от видимия към невидимия свят, от вещественото към духовното, от собственото мъничко „аз” към всемогъщия, невидим и любящ Небесен Отец. Но ако хората са вкаменили сърцата си, ако са се отвърнали от Бога, от доброто, как ще познаят дошлият лично в храма БОГ – Иисус Христос? Изобщо, как ще видят Бога? Тогава каква стойност има храмът и какъв е смисълът да го строят? Но тези думи се отнасят не за всички, а само за онези, които са отстъпили от ИСТИНАТА, за тези, в чиито сърца вече не живее Светият Дух, и които вече не могат да различат божественото, не могат да познаят БОГА, Който се е явил – свещеници, книжници и фарисеи. Повтарям, че тези думи са адресирани само към определена група хора, към тези, които и да ходят в храма, и да изпълняват външните предписания на Божия закон, нямат полза.

Тоест, казва св. Стефан, в изобличителната си реч: вие получихте всичко от Бога, но не сте благодарни. Вие строите храм на Бога, но Него самия сте забравили. Затова не можахте да разпознаете в Иисус Христос обещания Спасител. Защото, продължава св. Стефан: ”Твърдоглави и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие” (Деян.7:51). И също като своя Божествен Учител им открива най-големият им грях: ”Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега” (Деян.7:52).

И така, св. евангелист Лука разказва в шеста и седма глава от книгата „Деяния апостолски” за последните мигове от живота на св. Стефан като първото мъченическо свидетелство за Христа, след което св. Стефан е жестоко убит, по подобие на Христа. Св. Лука предава гневната, разобличителна, и блестящо аргументирана реч на св. Стефан като насочена срещу лицемерните убийци на Христос, които почитат храма повече от Бог, на който той е посветен и които спазват само външно Божиите заповеди. Това е същността на казаното в седма глава, а не че храмовете не били необходими. Такова едно тълкувание не е нито богословски, нито логически издържано, а е твърде плоско и елементарно. Може ли сериозно да се твърди, че най-важното, което св. Стефан ще каже на прага на смъртта си, ще бъде, че храмове не ни трябват?!

Що се отнася до това има ли нужда от храмове, нека пак се обърнем към Свещеното Писание, както правят споменатите „тълкуватели”. Дори в същата седма глава на „Деяния на светите апостоли”, има потвърждение, и то от св. Стефан, за необходимостта от храмове: Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Мойсея да я направи образец, какъвто бе видял” (Деян.7:44).

Тоест – Сам Бог ни заповядва да направим храм, по даден от Него образец. Колко дързък, горделив и метежен трябва да си, за да твърдиш обратното. Не ви ли напомня това поведение на един непослушен на Бога, изгонен завинаги от небесата? И всъщност, къде се събират сега на своите си събрания тия „тълкуватели”- на площада, поляната, или на специално избрани или построени от тях „домове за молитва”? След като самите те имат място за събранията си, защо пречат на другите да имат? Може би ги дразни светлината на православния храм, боде им очите истината? Противоречат си постоянно, но логика и без това при тях няма да намериш.

Съветвам самозваните „тълкуватели” на Свещеното Писание, пазено с толкова труд от повреди и изопачения, да прочетат внимателно книгите „Изход”- глава 25, Първа книга „Паралипоменон” (Летописи) – глава 22, както и Втора книга „Паралипоменон” – глави 6 и 7, където ще видят колко подробно Бог е описал как трябва да бъде направена скинията и Божието повеление да бъде построен Йерусалимския храм. Да прочетат още по-внимателно и как славата Господня освещава тези храмове на ИСТИНСКИЯ БОГ и какво Бог обещава на хората, които ще влязат в храма. Те ще открият също, че днешният православен храм, непроменен от древността, е построен по подобие на старозаветния храм, и че има приемственост не само в архитектурата, но и в смисъла, и в съдържанието. Съветвам ги също да запомнят, че имаме книгите на Свещеното Писание благодарение на това, че то ревниво е пазено без повреда именно от древната Християнска Църква – Православната, която е платила за това с кръвта на милиони свидетели на Христос – мъченици, изповедници и подвижници, сред които има и безчетен брой български християни. Свещената Библия не е паднала от небето право в ръцете на Мартин Лутер, който впрочем умира, върнал се в католическата вяра, според някои сведения.

Също така от древност са установени правила за точното тълкувание на свещеното Писание, едно от които е историчността – тоест, при тълкуването на даден текст да се имат предвид обективните обстоятелства, при които се случват евангелските събития, включващи бита и законите, по които са живели древните народи.

Също така нека „тълкувателите” да си припомнят думите на Христос: „Не всеки който ми казва „Господи, Господи” ще влезе в царството небесно” (Мат.7:21-23).

Затова майчински и сестрински ги моля, да не заприличват на мъчителите на св. Стефан, озлобени срещу него заради многото чудеса и последователи, които е печелил чрез ИСТИНАТА, която е проповядвал. И която от древност до днес продължава да проповядва единствено Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, -Православната, съгласно древния Символ на вярата.

Ето, затова при днешното статукво не искам да се обединим с католици и протестанти. Да не бъде.

монахиня Ксения Станева

You don't have permission to register
X