Беседа от свещеник Даниил Сисоев

Започва Великият пост и затова да поговорим за страстта на чревоугодието и изобщо за осемте пагубни страсти, сега е най-подходящото време. Още повече, че на първо място, постът – това е стесняване на стомаха.

Нашата беседа ще започнем с напомняне на един библейски епизод. Живели някога двама братя: Исав и Яков. Исав бил по-големият, а Яков по-малкият. Те били синове на праведния Исаак. По-големият брат трябвало да получи благословение от баща им. Същността на благословението била, че от неговите чресла щял да се роди Спасителя и че ще бъде наследник на всички свещени обещания, дадени от Бога.

Веднъж Исав се върнал от полето гладен и видял, че брат му си е сварил чорба от леща: червена – червена, красива, и той казал: “искам от нея”. А брат му казал: “Ще ти дам, ако ми продадеш първородството си”. Исав казал: “Аз умирам от глад, защо ми е това първородство?” Яков му казал: “Закълни се”, Исав се заклел и така продал своето първородство за паница леща. Яков му дал чорба и хляб, Исав се наял и така се лишил от първородството си. И както говори Писанието, след това той плакал и се молил, искал да промени нещо в съдбата си, но вече били късно. Заради чревоугодието си Исав се лишил завинаги от първородството си, загубил правото да роди Спасителя, загубил правото да получи обещанията за цялото човечество. Всичко това направило неговото чревоугодие.

Действително човек счита чревоугодието за нещо маловажно, някои го разбират неправилно, казват: “аз не съм чревоугодник, а преяждам”.

Но в действителност чревоугодникът зависи от стомаха си в душевен смисъл. Разбира се, всички сме зависими от стомаха си, в смисъл, че Господ ни е създал така, че да не можем без храна. Но Господ ни е създал не така, че да преяждаме и да служим на стомаха си, а така, че той да ни помага да съществуваме, нищо повече. Но започне ли човек да смята стомаха си за нещо по-важно отколкото е, той започва да се предава на страстта на чревоугодието.

Трябва да помним, че страстите са взаимносвързани: първо с причинно-следствена връзка, а след това и по степени. Има по-дълбоки страсти, а има и по-повърхностни, които израстват от първите като стъбло изпод похлупак.

Най-първата страст, това е страстта на егоизма: когато човек счита себе си за най-важното нещо на света. Оттук се ражда желание за наслаждения – тоест, сластолюбието. Едно от изчадията на сластолюбието е именно чревоугодието, което от своя страна засилва самолюбието.

Затова, ако човек иска да се избави от душепагубните си страсти, на първо място трябва да започне с обуздаването на стомаха си. Без да се справим с чревоугодието, ние няма да можем да обуздаем по-дълбоките си страсти. Още повече, че най-порицаваните от обществото страсти: алкохолизмът, наркоманията, се явяват проявления, частни случаи на страстта на чревоугодието. Това са частни случаи на опит да се решат духовни и душевни проблеми чрез употребяване на някакви хранителни продукти. Например често след като оставят наркотиците, някои хора се пропиват. А има такива, които затлъстяват след като спрат пиенето. Защо? Защото те отново решават проблемите си с помощта на храната. Затова се случва в едно семейство мъжът да е алкохолик, а жената да е надебеляла. Получава се, че се проявява една и съща страст, но единият решава проблемите си с ядене, а другият – с пиене. Но същността е една и съща.

Помнете какво е казал св. ап. Павел: „тези, на които бог им е стомахът, няма да наследят Царството Божие”. И това е разбираемо, защото ако човек е зациклен на стомаха си, на това всичките си проблемни да решава с помощта на храната, е обречен след смъртта си на мъчения. Помните притчата за богаташа и бедния Лазар. От какво се мъчил богаташа? От езика си. Неговият език бил нажежен от какво? От огъня на желанията. На земята той ги утолявал с помощта на храната, но тук нямало как да ги утоли. Защото храната е недостъпна за душата. На душата може да й представиш цяла планина от месо, но тук тя не може да се ползва от нея. И по такъв начин се обрича на мъчения заради  желанията, които не може да утоли. Обрича се, защото не умее да се наслаждава в Бога, не умее да намира в Него решение на всичките си вътрешни желания. Такава душа се обрича на постоянни и вечни мъчения, които произтичат не от нещо външно, а от нея самата.

Продължаваме с четиринадесето слово на св. Йоан Лествичник от книгата му Лествица:

“НА ЛЮБЕЗНИЯ ЗА ВСИЧКИ И ЛУКАВ ГОСПОДАР –СТОМАХА”

Можем само да се удивляваме на точността на казаното от св. Йоан. Възниква въпросът защо трябва да тълкуваме думите му. Не може ли просто да вземем книгата и да я прочетем.

Защото св. Йоан Лествичник  като в енциклопедия е събрал духовния живот и така  плътно го е „опаковал”, че се нуждае от разшифровка за съвременния човек, а и не само за съвременния. „Левствица” на св. Йоан Лествичник започва да се превежда и коментира от 9 век. Съществуват много коментари върху нея, защото като великолепно,най-точно описание  на духовните реалности, тя се явява едновременно едно много плътно,- като елмаз изложение. Заради това тя се сравнява със свещеното Писание по плътността на смисъла, изложен в нея. Лествичник казва така: 

„Имайки намерение да говоря за стомаха, сега повече от друг път възнамерявам да разсъждавам против самия себе си. Защото би било чудо, ако някой, преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст.”

Лествичник казва, че би било Божие чудо, ако някой преди смъртта си се освободи от чревоугодието. С какво се сблъскваме тук? С факта, че страстите са страшни именно с това, че са близки с онова, което ни е необходимо. Най-страшните видове на злото са почти хубави. Не са от най-явните, страшни,чудовищни видове на злото, които са ясни на човека, че са зло. От тях човек по-лесно се отдръпва. Много по-опасно за човека е онова зло, което се корени редом с нас, винаги ни съпровожда.

„Чревоугодието е притворство на стомаха: защото той и когато е наситен, вика: ”Малко е!”, и когато е пълен и ще се пукне от излишество, крещи:”Гладен съм!”.

Тук Лествичник ни казва каква е същността на чревоугодието. То е някакво душевно свойство, което заставя човешкия стомах, даже наситен, да разпалва в себе си апетит. Знаете ли, има хора, които се стараят постоянно да разпалят апетита си. Защото те на практика са обхванати от страстта на чревоугодието. Тук, когато св. Йоан Лествичник казва, че стомаха говори, не  трябва да го разбираме буквално. Тук става въпрос за душевно свойство, с помощта на което някои хора са привикнали да решават своите духовни и душевни въпроси. Затова винаги им е малко. Знаете ли, древните римляни, след като вече преяли, се просвали по корем върху някое дърво или по друг начин се опитвали да повърнат, за да могат да изядат и още нещо, което им се искало. Ето пример до какво безумие довежда чревоугодието. Такива примери има и сега. По-нататък Лествичник говори така:

„Чревоугодието е изобретател на подправките,извор на сластите. Премахнеш ли една негова жилка, то възниква чрез друга. Преградиш ли и тая, се промъква чрез трета и те овладява”.

Лествичник казва, че чревоугодието е като дупка във водата: запушваш от едната страна, а тя излиза от другата страна, от всички страни. Затова то се опитва даже когато вече не ти се иска да ядеш, да разпали апетита с помощта на подправки, сладки неща и така нататък. Ти вече си се нахранил, но ти се иска още нещо сладичко, то е такава вкусотийка, че никак не можеш да се спреш.

А особено много чревоугодието се проявява в първите дни на поста.”Как така, толкова хубави неща останаха в хладилника, нима ще пропадне това? Как така?”- ни говори лукавият владика на стомаха ни. В действителност това е  някаква форма на измама под предлог „това не бива да пропада”. Или как да си сготвим нещо по-вкусничко. И специално си правим нещо такова вкусничко, че да се нахраним още по-добре с него.

В действителност, с какво са полезни постите? С това, че можем да ограничим количеството на онези продукти, с които разнообразяваме храната. Например, ако нямате краве масло и яйца, по-трудно ще направите сос. Всички тези сосове човек прави, за да разгори излишно апетита си.  Нали разбирате: грехът не е в храната, а в самото разгаряне за нея, във възпламеняването на сърцето.

Всъщност чревоугодието съвсем не е толкова безобидна страст. По-нататък ще видим какво казва Лествичник: от чревоугодието се ражда егоизъм, усилва се самолюбието и оттук се ражда такова състояние, от което човек става избухлив, гневлив, блуден…и много други страсти се раждат именно от тази бесовска страст.

“Чревоугодието е пресищане на очите; ние приемаме с мярка, а то ни подстрекава да погълнем всичко наведнъж”.

Тоест, чревоугодието ни заставя да правим какво? Да не се ориентираме за реалните нужди на нашето тяло. А то прекрасно знае какви са нуждите ни. Погледнете на малките деца: ако не е тази идиотска привичка на нашите родители да ни тъпчат с каквото ни е нужно, и каквото не ни е нужно, когато за някои майки главното щастие в живота е детето да изяде примерно три чинии с каша (това всъщност е безумие), нашите деца прекрасно знаят какво да ядат и какво не. А майките викат: ”Ой, детето ми не се храни както трябва! Ужас!”Аз не знам за дете, което да е умряло от изтощение, ако не му пъхат постоянно в устата ядене. Не ми е известен такъв пример, наистина. Ето, и нашите предци не са имали време да се занимават с децата си, но селските деца не са умирали от глад, когато не са ги тъчели с храна.

И именно това тъпчене ражда два неправилни принципа. Първият заражда чревоугодието – да ядеш не толкова, колкото ти е нужно, а колкото мама е казала. А вторият е с насилие да постигаш нещо добро . Има такава страшна привичка, когато упорстваме с мисълта „с вила на врата ще те заставя да влезеш в рая, няма да ми се измъкнеш така лесно“. Това е такъв бесовски навик, който разлага душата. Не трябва. Нахранили сме се, наситили сме се, достатъчно. Не е нужно да се говори, че трябва да се дояде всичко, което е в чинията. Защото именно по такъв начин се поражда страстта на чревоугодието, а след това се учудваме защо детето израства като егоист. Това не е случайно съвпадение, а причинно-следствена връзка. Ако засилим в човека чревоугодието, по такъв начин засилваме в него и самолюбието. Усилвайки  самолюбието и егоизма в своите деца, ние си осигуряваме това, че те ще нагрубяват своите родители. Такива преки връзки съществуват между едното и другото. Затова има хора, които страдат едновременно от телесни и душевни болести.

„Насищането е майка на блудството; а ограничаването на стомаха е причина на чистотата”.

Наистина, когато човек преяде, започва да го влече и към блуд. Отците на Църквата обясняват, че това е естествено, тъй като количеството на соковете се увеличава и човек става похотлив. Да погледнем чисто физиологически. Количеството на кръв в организма е ограничено, не повече от пет литра. Кръвта се разпределя неравномерно. Когато човек много яде, кръвта къде отива – в стомаха и корема.  А всички наши полови жлези също се намират там. Когато количеството кръв се увеличава, тогава се  увеличава и активността на жлезите, които работят там. 

Когато човек яде по-малко, той по-добре мисли. Даже светските хора го знаят.  Когато Гьоте писал „Фауст” постил, макар да не е бил християнин. Но той разбирал, че когато ядеш по-малко, кръвта отива в главата. Замисълът на Бога е кръвта да циркулира повече в главата и сърцето и затова тези места имат  най-много кръвоносни съдове. Тоест предполага се, че главната, умно-сърдечна работа трябва да бъде най-добре обезпечена. Но често ние се отнасяме към себе си твърде рационалистично, сякаш душата ни не е свързана с тялото. Не, душата даже много е свързана с тялото. Това е обективна истина, която ние прекрасно знаем. Ние, разбира се, бихме  искали да бъдем чисти духове, но не сме, не сме така проектирани. Затова е казано: „Насищането е майка на блудството; а ограничаването на стомаха е причина на чистотата”.

Ако човек  контролира стомаха си, ако яде толкова, колкото реално му е необходимо за да поддържа живота си, тогава му е по-лесно да пази  телесна чистота. Тук също има пряка взаимна връзка.

И по-нататък казва св. Йоан Лествичник: 

„Който милва лъва, той често пъти го укротява, а който угажда на тялото, засилва неговата свирепост“.

Виждаме обратната връзка – даже лъва можем да укротим с ласка, а тялото става по-буйно, ако го ласкаем повече. Казват: „В здраво тяло –здрав дух“. Но реално, ако започнеш да цениш повече тялото си, непременно ще станеш тъп и глупав. Ако разрешаваш на тялото си всичко, което му се прииска, нищо велико по светски в живота си няма да постигнеш, да не говорим за небесното. Отдадеш ли се на разпътството на стомаха, ще станеш плътски човек. Библията говори за три вида хора: хора духовни, хора душевни и телесни. Духовни хора са тези, които са покорни на Светия Дух, в тях Духът действа като властна сила,  тези хора се наричат също светии. Душевните хора смятат за най-важни душените качества – чувство за прекрасното, хармоничност в отношение с хората, те притежават душевна мъдрост, за която обаче ап. Иаков казва, че е бесовска и такива не могат да наследят Царството Божие. Но те все още имат възможност да достигнат до Бога, покайвайки се за делата си. Има и хора плътски, за които книга „Битие“ говори така: И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарват (тия) човеци, защото са плът“, т.е хората изцяло станали плътски, живеещи изключително само заради тялото си. 

Знаете ли от какво се ражда материализмът? – от лакомията и блудството, в прекия смисъл на думата. Човек смята за главно телесното, а всичко останало счита за глупост. С тази настройка на ума, човек практически отпада от  числото на хората и попада в състояние на животно, нищо човешко практически не остава в него. Помните знаменитите паметниците от комунистическото време – работник, колхозничка, но ако ги видите на живо в тъмното, ще ви се прииска да се скриете от тях някъде по-далече. Или „идеалът“ при фашистите- човек с абсолютно  животинска  натура, горилоподобен човек. Та това състояние е свързано с живот, подчинен на стомаха и блуда. За сметка на тези най-нисши страсти, човекът е поробил всички свои духовни способности и в резултат на това се е превърнал в плът. И Бог се възмущава – „няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът“ – и е заличил от лицето на земята онези древни хора. Разговорът за това, че изведнъж някак тялото ще изнемогне само, е безпредметен, към тялото трябва да се отнасяме като към магаре – да го храним, но с мярка. И по-нататък Лествичник казва: 

„Евреинът се радва за своята събота и за празника; и монахът-чревоугодник се весели за съботата и неделния ден; във време на пост той брои колко остава до Пасха и много дни преди нея приготовлява храна. Робът на стомаха пресмята с какви храни да почете празника, а Божият раб мисли с какви духовни дарования да се обогати.“

Каква хубава проверчица – ето, по време на пост ние можем да проверим на кого сме раби – на стомаха или на Бога. С какво са свързани нашите мисли за Пасха? Ако забележите, че в поста имате мисли какви по-добри кулинарни блюда да приготвите, нещо по царски да направим , месото как е по-добре да се опече – така или инак…Ако мислите така, диагнозата е очевидна.

„Когато дойде гост, чревоугодникът се раздвижва от обич, подбуждан от буйството на стомаха; и си мисли, че случаят да даде утешение на брата е разрешение и за него. В присъствието на други хора той счита, че има право да си позволи да пие вино; и така мислейки да прикрие своята добродетел, той става роб на страстта.“

Виждате ли какво капанче? Така проявяваме любов – гледаме добре да се подготвим, че и на нас да ни е по-вкусно. И като приготвим вкусотия, лъжичка на госта, две на себе си. Любовта към гостите се оказва всъщност удовлетворяване на страстите ни.

„Често тщеславието враждува срещу преяждането; и тези две страсти се карат помежду си за бедния монах като за откупен роб. Преяждането го принуждава да си разреши, а тщеславието му внушава да показва своята добродетел. Но благоразумният монах избягва и едната и другата бездна и умее да използва удобно време за отблъскване на едната страст чрез другата.“, т.е, при надмощие на тщеславието единият монах сервира на другия храна, а на себе си – не.

„Ако стане разпалване на плътта, тя трябва да се укротява с въздържание, винаги и навсякъде. А когато плътта се успокои (което впрочем не се надявам да стане преди смъртта), тогава може да скрива пред другите своето въздържание.“

Виждате ли какъв е принципът – буйства ли плътта ти, трябва да се заставяш да се въздържаш. Появи ли се тяга към виното, към храната, буйства ли плътта ти, без значение какво ще кажат за теб, трябва да се ограничиш. Много важен принцип – ние не се борим с всички страсти наведнъж, не можем да се борим наведнъж. Едно от главните изкушения на дявола е да намери онази страст в нас, която най-слабо ни притеснява и да ни накара да се борим с нея с всичките си сили. И се лъжеш, „ето аз се боря с тази страст“, но с друга не се бориш. Има хора, които например сплетничат, а дяволът им казва: „най-важно – бъди правдолюбец, виж колко неправда има, дайте да се борим за правда“. Друг пример – човек има проблем с блудството, а дяволът му нашепва:“трябва да си милостив, да се отнасяш със снизхождение към падналите жени“ и т.н. Дяволът кара човека, бягайки от наводнението, да се прехвърля на потъващата страна на лодката. Нашата задача е обратна – да действаме против тази страст, която в даден момент ни бори най-силно. Да я намерим и да се борим именно с нея.

„Аз съм виждал как престарели свещеници, поругани от бесовете, разрешават на млади монаси, които не бяха под тяхно ръководство, да приемат вино и други утешения на празника. Ако ония, които дадат такова разрешение, имат добро свидетелство в Господа за благочестив живот, ние можем с тяхно позволение малко да си разрешим; но ако те са безгрижни, ние не бива да обръщаме внимание на тяхното благословение; а особено когато още се борим с огнената похот на плътта.“

Лествичник говори, че има такива хора, дори свещеници, които разрешават (може да си пийнеш малко), но този човек може да е пияница, въобще да не трябва да пие. Ако те влече пиенето или блудът, не бива даже да слушаме такова благословение, спасението на душата е по-важно от всичко.

„Богопротивният Евагрий си въобразявал, че е най-премъдър от премъдрите както по красноречие, така и по висота на мислите: но той, бедният, се е лъгал и се е оказал най-безумен от безумните както в много от своите мнения, така и в следното. Той казва: „Когато душата ни желае различни храни, тогава трябва да я измъчваме с хляб и вода. Да предписваме това е все едно да кажем на малкото дете с един скок да се изкачи на върха на стълбата. И тъй, за опровержение на това правило, ще кажем: ако душата желае различни храни, то тя желае свойственото на естеството си; и поради това, против нашия хитър стомах трябва да проявим благоразумна предпазливост“.

Евагрий бил учител на монашестващите в края на 4 в., но изпаднал в ерес, неправилно учел за предсъществуване на душите, душите съществували преди тялото, после признавал възможността за преселване на душите, неправилно учел, че Бог уж щял да спаси всички, и както виждате, неправилно учел и за спасението на душата, давал грешни практически съвети. Но Лествичник казва, че не трябва да искаме от себе си много и веднага. Не трябва да се опитваме изведнъж да преборим себе си цялостно, да се оставим на хляб и вода. Важен принцип. Ние често смятаме, че строго означава добро. Не.

Ако човек живее строг живот – малко се храни, малко пие, това е хубаво, но е недостатъчно, може и да е безразлично, а може и да е вредно. Ако човек яде и пие малко, защото смята храната и питието творение на демоните, както правели манихеите, то той е дяволопоклонник. За такъв е по-добре по цял ден под оградата пиян да се въргаля, отколкото да мисли така, понеже хули Бога, Който ни дава храната.  Строгостта в живота трябва да се проявява не само в строгост към себе си, но и в умението да се придобиват духовни дарове –любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, милосърдие, вяра, въздържание – плодовете, за които говори ап. Павел в посланието си до галатяните. Ако тези плодове ги няма, то строгият живот е безполезен и безсмислен. Обуздаването на чревоугодието е средство за обуздавене на самолюбието. Средство, но не цел. Затова Лествичник казва, че е нормално да искаме  храна, разнообразна при това, понеже е свойствено на нашата природа, но ние обуздаваме природа си. Не трябва да подтикваме тези желания,  казва ап. Павел: „Грижите за плътта не превръщайте в похоти”.

„…когато няма силна плътска борба и няма опасност да паднем, то нека откажем преди всичко храната, от която се тлъстее, после възбуждащата, а след това и услаждащата.“

Много важен принцип е това. В ежедневието си, ако знаем, че няма опасност да паднем в блуд, да се напием в лоша компания и да вършим безобразия,  тогава трябва да се ограничаваме постепенно – първо да избегнем тлъстата , високо калорийна храна, после лютата и подправена и накрая сладката. Пътят е  постепенното обуздаване на стомаха. Ако имаме проблем с преяждане и чревоугодие и се поставим веднага само на хляб и вода, нищо няма да се получи, трябва да се следва постепенността. Това е много разумна отработена технология. Даже медицината не ни съветва да се храним с тлъсто. Мазната храна води до усилване на похотта, както и до  усилване на произтичащите от нея страсти.

„Ако е възможно, дай на стомаха достатъчно и лесносмилаема храна, та чрез засищането да се отстрани от него ненаситната алчност и чрез бързото смилане на храната ще се избавим от разпалването като от бич. Нека вникнем и ще видим, че ония от храните, които подуват стомаха, възбуждат и похотно движение.“

Много мъдър подход, диетолозите също ще се съгласят. Всъщност, има голямо разнообразие на лесносмилаеми храни.

(Продължава)

Превод: Красимира Маринова, монахиня Ксения Станева