Следствено дело на душата

Мисля, че “Откровението на смъртника” се явява важен човешки документ-свидетелство за съвременните християни, особено отдавна служещи на Църквата, рано или късно сблъсквайки се с опита, описан в “Откровението на смъртника”, за да могат с Божията помощ да възкликнат с апостолите: “Тази е нашата победа, победила света, нашата вяра”.

✝ Митрополит Иларион, митрополит Източно-Американски и Ню-Йоркски,
Първойерарх на Руската Православна Задгранична Църква

Пролог

Какво се случи тогава, през октомври 2010 година? Оттогава до сега аз така и не казах своята “последна дума”.

Отговорът е в този ръкопис. Неговото начало положих в планинската си атонска килия през декември 2010 год., тоест почти веднага след печалните събития в живота ми. Оттогава периодично се връщах към ръкописа, но не го публикувах.

През 2014 год. ме постригаха в малка схима. Духовният ми отец ми даде името Салатиил. Ръкописът ми обаче се появява на света под името монах Всеволод, тоест, под моето предишно име, което беше станало много известно в онзи горчив октомври.

За кого е този ръкопис? Струва ми се, за тези, на които сега им е духовно тежко, които се намират в тунел без светлина. И още за тези, които не вярват в Бога. Но на първо място написаното тук, навярно, е нужно на самия мен.

Подготвяйки през 2017 год. “Откровението на смъртника” за отпечатване, забелязах, че в психологическия анализ на ситуацията не винаги е различимо онова, което за мене е много важно, макар и много болезнено. С това и ще започна.

Господи, съгреших. Прости ми. Нямам оправдание нито пред Тебе, нито пред хората. Прости ми по Твоето милосърдие. Помогни ми, Боже, да се покая и да се върна при Тебе, защото без Тебе аз всяка секунда умирам отново и отново и няма край тази смърт. Прости.

И така, откровението на смъртника.

Монах Салатиил Филипов.
2017, Атон.