Родината ни е пълна с озлобени, мразещи хора, които отричат всичко. Те днес са такива, защото не са познали любовта, защото никой не им я е показал. Става въпрос за чистата християнска любов, способна да възпита също така обичащи хора, и  носители  на християнска любов.

Но сърцето на българина е готово да реагира веднага, щом види такава любов, въплътена в някого. Защото то познава такава личност, помни я и предава паметта за нея от род в род. Това е личността на иеродякон Игнатий – Васил Левски. В своя кратък живот тази икона на българския народ успя да въплъти християнския идеал на любовта и безкористната саможертва – към една цяла нация. И до ден днешен, повече от сто години вече, този български идеал се счита за ненадминат.

Но защо толкова години продължаваме да търсим земен идеал? Добре е да имаме пред себе си жива икона, но как е разсъждавал дякон Игнатий? Дали е чакал от някой земен жител да му покаже жив идеал, когото да следва? Кого е следвал той?

Отговорът е един и той е очевиден – ХРИСТОС.

Но щом е така, защо ни е да търсим днес земен идеал, когато го имаме пред очите си вече 2000 години?! Та нали затова Бог се роди и живя, и страда на земята, – за да ни покаже идеала, към който да се стремим! Нали заради това стана човек – за да ни покаже Човекът! Човекът, който ни е нужен, за да дишаме, за да обичаме, за да живеем, за да творим, за да имаме вяра, за да имаме надежда, за да имаме упование! Да не се страхуваме, да не се мразим, да сме заедно, да вървим не напред, както хуманизмът казва, а нагоре, към Небето – както Христос, както светата ни Вяра ни казват!

Ето така трябва да погледнем на Левски. Не просто като на национален герой, а като на въплътен идеал на новата, Христова личност, какъвто той е бил. Да гледаме с неговите очи, да слушаме с неговите уши, да говорим с неговите слова, да вървим по неговите стъпки, извисявайки се към Христовия замисъл за човека. Само тогава ще успеем да разберем какво е Левски. И само тогава ще излезем от омагьосания кръг на дългото търсене на българския национален идеал и взаимните нападки че никой от нас не може да го въплъти. Той всъщност пред очите ни. Това е идеалът, който е следвал Левски, и това е – ХРИСТОС.

Затова няма нужда да търсим друг идеал. Няма нужда повече да караме иеродякон Игнатий да страда от късогледството на един народ, за който той положи душата си.

Отворете очите си и вижте Оногова, Когото дякон Игнатий е видял! Отворете храма на сърцето си, и приемете там Този, Когото Левски е приел – Христос! Никога няма да намерите друг, по-добър идеал! Той слезе от Небесата, за да Го видим и с физическите си очи и да познаем Бога!

Иеродяконе Игнатий, обърни очите и сърцата на всички ни натам, накъдето ти си гледал!

монахиня Ксения Станева