Душата на пратения от Бога писател е като чувствителен барометър, способен да улови и най-малкото движение в събитията на своята епоха.  Тя притежава редкия дар, запазен от първосъздадената чистота, ясно да различава истината от лъжата и да я посочва на своите съвременници. Тя е неподкупна, безпристрастна и твърдо и мъжествено отстоява истината при всички обстоятелства.

Като човешко същество, писателят може да преживее и възходи, и падения, но и тогава безжалостно разголва душата си в името на истината.

Истината е каузата на големия писател. Гласът му е пророчески, но малцина го чуват. Когато писателят е християнин, той огрява като слънце и стопля своята епоха. А когато е монах-пустинник в последните времена, това е изключителна Божия милост. Защото освен с думи, той и на дело показва в най-голяма пълнота истинския път, по който трябва да вървим, истинската посока, към която трябва да се стремим. И тогава гласът на този писател трябва да бъде чут непременно.

Гласът на пустинника-писател се носи като камбанен звън по цялата земя и зове да погледнем към Небето, откъдето отново ще дойде Алфата и Омегата на този тленен свят, и ИСТИНАТА – Спасителят Христос.

Гласът на пустинника-писател е гласът на викащия преди Второто Пришествие.

Чуйте го.

монахиня Ксения Станева