ПРИТЧА „ВИРУСЪТ И БЛАГОДАТТА”

– Видя ли? – попита сатаната.

– Аз всичко виждам – отговори Бог.

– Как наплаших създанията Ти с черния призрак на коронавируса.

– Видях.

– Как те стояха затворени, а ако излизаха от домовете си, то избягваха ближния си.

– Видях.

– А знаеш ли, че хиляди от тях не ходеха в Твоите храмове, защото не вярваха, че ще ги защитиш от заразата?

– Знам.

– Ето, аз ги победих. И моето тържество е в световен мащаб.

– Ти много бързаш, както винаги. Седем хиляди души, благодарение на твоята уловка, за пръв път от дълги години престанаха да се суетят, видяха безсмислието на живота си и се запитаха: защо живея? Още седем хиляди, в тъгата на карантината, сякаш случайно, от скука, за пръв път откриха Евангелието, и Аз говорих с тях. И още седем пъти  по седем хиляди Мои създания, изплашени за живота на близките си, за пръв път застанаха на молитва, за да Ме молят за помощ и бяха чути.

– Излиза, че Ти пак Си обърнал всичко за тяхно благо?

Господ мълчеше.

– Но защо Ти така се грижиш за тях, така ги пазиш, та хората Те предават всеки миг!

– Обичам! – каза Господ.

И закрещя сатана със страшен крясък, сгромолясвайки се в преизподнята, чувайки това, което и без това знаеше от сътворението на света. И се провали в бездната.

протойерей Олег Стеняев