Пророк Илия в своята епоха и в последните времена

Беседа от + Архимандрит Атанасий Митилинеос

Благословение от Света Гора Атон, килията на Св. Модест

„Как си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може да се сравни с теб по слава! Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния; ти свали в погибел царе и знатни от леглото им; ти слуша на Синай изобличение против тях и на Хорив – съд за отмъщение; ти помаза царе за награда и пророци за свои приемници; ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с огнени коне; ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, – преди да се е обърнал в ярост, – да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови. Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, – и ние живот ще поживеем”
(Сир. 48:4-11).

За пророк Илия във Ветхия Завет са написани много страници, и всички те са преизпълнени с най-задълбочено богословие. Планина Кармил, на която светия пророк извършил жертвоприношението по чудесен начин, когато от небето паднал огън и изгорил жертвата (3 Цар. 18:17-40); планина Синай, на която този велик пророк съзерцавал Бога (3 Цар. 19:8-18; Сир. 48:7), и планина Тавор, на която пророкът се явил на Господ и апостолите по време на Преображение Господне (Мат. 17:3; Марк 9:4, Лук. 9:30) – това са три знаменити планински възвишения, с които е свързано неговото преславно име.

Пророк Илия една от най-значителните фигури на Ветхия Завет. Той превъзхожда даже пророк Исайя, когото заслужено наричат „най-велегласният”. Независимо от това, че св. пророк Илия не е написал нито една дума, сам по себе си той представлява удивително пророчество по плът. Неговите дела, начинът на живот, възнасянето му на небето и явяването му по време на Преображение Господне свидетелстват за това, че това е най-великият и наистина най-уникалният светия!

Независимо от многобройните богословски изследвания, изследователите все едно, не могат да проникнат в самата същност на нещата: личността на този свят пророк е толкова дълбока и многостранна, че просто не може да бъде изучена до край. Но ние ще се спрем на едно неголямо, но много важно събитие от живота му. Защото това събитие има още едно скрито значение: то се явява предобраз на последните времена.

И във връзка с последните събития, и от начина на живот на съвременния свят личи, че се приближаваме към последните времена. Каквото и да си говорим, в наши дни Откровението на св. ап. и евангелист Йоан Богослов – тази книга от Библията, изучена най-малко от всички, и която незаслужено недооценяват и изтикват на втори план, отново става актуална, и ние всички днес я изучаваме. За съжаление, православните християни не са готови да се захванат с тази книга. Те недостатъчно я познават, по тази причина, че в продължение на цели столетия, особено на Изток, доминирало погрешното мнение, че тя е „запечатана със седем печата”, тоест, се явява трудна за разбиране, и че тя е пълна с пророчества, които е невъзможно да се разшифроват, а ако някой успее да ги разтълкува, то неизбежно ще изпадне в ерес и заблуждение. Съществувал такъв предразсъдък.

Всичко това е безусловно неправилно, а ако нещо от него е вярно, то само в определена степен. Но e възможно то да е станало тази причина, заради която православните християни не пристъпват към тази Божествена книга от Новия Завет, боговдъхновена и забележителна, изпълнена не само с многочислени пророчества, но и с дух на утешение, предназначена за това да укрепява народа Божий през целия му земен живот, а особено – при настъпването на последните времена.

„Последни” се наричат времената преди Второто Христово Пришествие, когато се приближи свършека на човешката история. В резултат ще стане ясно, че земният живот на св. пр. Илия предобразява онези събития, които ни очакват преди края на света.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ВСЕКИ НАРОД. ОСОБЕНИЯТ ПЪТ НА ИЗРАИЛ

Всеки народ на своя исторически път разбира се, преживява множество трудни дни, които поставят под въпрос оцеляването му. Но независимо от всички външни събития и обстоятелства, границите на живот и продължителността на съществуване на всеки народ е установил не някой друг, а Сам Господ. Това е съзвучно с думите на св. ап. Павел към атиняни: „Бог… произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване” ( Деян. 17:26; Втор. 32:8; Ис.5:7).

Израил бил любимият народ Божий, избран народ. Самата дума „Израил” означава „избран” (Ис. 44:2). Историята изобилства от примери за удивителното покровителство на Бога над този народ, което се съпровождало от много чудеса и понякога „възмущавало” другите племена и народи!

Ако можехме да се окажем на територията, на която богоизбраният народ е живял през осми век преди Рождество Христово, то щяхме да видим, че ситуацията тогава била много тежка. Северното царство отстъпило от Бога. След смъртта на Соломон израилският народ се разделил на две царства: Северно царство, което населявали десет колена и Южно царство, населявано от две колена: Иудино и Вениаминово. Столица на Южното царство бил град Иерусалим, а на Северното – Самария. И така, Северното царство отстъпило от Бога.

АХАВ, ИЕЗАВЕЛ И ПРОРОК ИЛИЯ

В Северното царство в осми век управлявал цар Ахав. Той бил безволев, слабохарактерен, не пазил и не ценил вярата в истинския Бог и при случай принасял поклонение на идоли. Намирал се под влиянието на жена си, царица Иезавел, която била много по-лоша от него и направила много зло на народа Божий. Тя не била иудейка, и сирофиникиянка по рождение и поради това грубо и фанатично насаждала в страната идолопоклонството. Заради тази ужасна жена служението на истинния Бог скоро било забранено и подложено на гонение. Било узаконено поклонението на Ваал и демоничната Астарта, която по нещо напомняла на древногръцката Афродита.

И в този преломен момент за израилския народ, който както никога дотогава отстъпил от Бога, от неговите среди излязъл пламенен подвижник и ревнител на благочестието – пророк Илия, когото наричали Тесвитянина, понеже бил родом в град Тесвия, Галатия. Илия се появил внезапно, обърнете внимание. Внезапно, като мълния и като гръм от ясно небе! Той съобщава от лицето Божие на нечестивия цар страшната вест за продължителната суша като наказание Божие за отстъплението на народа и неговите управници от Бога.

„И пророк Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахав: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума” (3 Цар. 17:1).

БОЖИЯТ СЪД НАД РАЗЛИЧНИТЕ НАРОДИ И ИЗРАИЛСКИЯ

Думите на св. пр. Илия се явяват съд Божий над народа, отстъпил от Бога.

Какво могат да възразят тези, които считат, че им е позволено да се разпореждат с живота си както сами пожелаят и че Бог не играе никаква роля в историческия път на народите, както и в живота на всеки отделен човек? Нека да разгледат този пример. И за да не помислят някои, че това засяга само Израил, ще кажа, че Бог промислително се грижи за всички народи и определя историческия път на всички нации (Бит. 15:14; Изх. 23:18-33; 24; 34; Лев. 26:42-46; Втор. 2:10-25; 4; 27; Иис. Нав. 23:9 и др.).

На ханаанската земя живеели много народи. И казал Господ на Авраам:

„Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години” (Бит. 15:13).

Знаете ли след колко години се изпълнило това Божие обещание? След четиристотин и тридесет години. Нима това не е удивително? Дълготърпеливият Господ много дълго чака покаянието на грешниците – до тогава, докато не се препълни чашата с беззаконията. Само в случай на крайно развращение на някой народ и неговото непоколебимо упорство в греха Бог говори за неговото унищожение.

И когато настъпва времето Иисус Навин да влезе в Ханаанската земя, отново Господ му възвещава: „На тези народи, затънали в магии, гадателстство и разтление, е дошъл часът им да бъдат унищожени, затова ще завладеете тази земя много лесно. Но гледайте и вие да не паднете в същите беззакония, защото тогава ще дойде час и за вашето наказание и вас ще ви постигне тяхната участ” (Втор. 31:1-23; Ис. 9:11-12; 13:1-22; 14:22-23; Иез. 32:1-16; Иер.31:1-44 и др.).

И така, виждаме, че Бог никога не е изкоренявал някои народи просто за да засели на тяхната територия любимия Си народ, но те се подлагали на изтребление само заради много и страшни престъпления.

Но отворете книгата на пророк Исаиа и прочетете. Исаиа пророчества за различните народи, не само за Израил –така, както и пророците Иеремия, Иезекеиил и Даниил: „О, Вавилоне, казват те, дойде твоя край! О, Сирия!… О, Египет!… О, моавитяни…” (Ис. 3:16-26). Кажете ми, нима пророк Даниил не е пророчествал за елините и персите? Не е пророчествал за вавилонците? Нима той не е говорил, че елините ще победят персите в това божествено пророчество, в което се говори за козел (известно е, че Александър Македонски на монетите се изобразявал с рога), който бързо бяга от страната на Запад и се сблъсква с овен (символ на персите). Козелът стъпкал този овен и нямало никой, който да може да спаси този овен от него (Дан. 8:3-8).

Обърнете внимание, това е много важно: Бог говори не само за Израил, но и за други народи, населяващи земята и управлява съдбата им.

Ще ви повторя думите на св. апостол Павел, казани на атиняните, които преди това цитирах. ”Бог… произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване” Бог определя „ за всички нации, за всички народи на нашата земя. Всичко това касае и нас, гърците. Значи, всички ние „се намираме в плановете на Твореца”.

ГЪРЦИЯ ВЪРВИ ПО СЛЕДИТЕ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ И Е ВЪЗМОЖНО ДА ПОНЕСЕ СЪЩИТЕ НАКАЗАНИЯ

А сега е време да си зададем въпроса и ние: може би и нашата родина живее и постъпва като древния Израил? Трябва ли да се учудваме на бедствията, които спохождат нашата страна и недоумяващо да поклащаме глава: „Защо”? Кой знае, – може да станем свидетели на съкращаване на нашите граници? Страната ни може отново да загуби територия…А ако това се случи, то по каква причина? И ако изведнъж нашият народ преживее икономическа криза, или стане обществен преврат, коя ще бъде причината за влошаване на ситуацията в страната? Безусловно, отстъплението на нашия народ от Бога и обръщането му към идолопоклонство.

Мили мои, нашият народ отстъпва от Бога всеки ден. Такова явление като „атеизъм”, не беше известно по-рано в родината ни. А сега атеизмът става действителност. И къде? На това свято място, на тази гръцка земя, дала на света толкова светии и където се е установило нашето скъпо Православие! Това предизвиква дълбок трепет и ужас. Ние отново се връщаме назад към идолопоклонството!

РАЗБИРАМЕ ЛИ НИЕ, ЧЕ НАШЕТО ВРЕМЕ Е СЪДБОНОСНО НЕ САМО ЗА НАШИЯ НАРОД, НО И ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ?

С каква цел пророкът казал на Ахав за сушата? За да доведе целият народ до покаяние. Но покаял ли се той? Не. Нито Ахав, нито народът. Днес, когато звучи проповед, призив за покаяние и се говори за всичко това, което сега слушате, как мислите, с каква цел? Защо сега стоя пред вас? Може би думите ми са само красиви обрати на речта и филологически изискани, но всичко на всичко – само празни думи? Не, това е проповед за покаяние, за да се събудите и бодърствате духовно! Едно е, когато човек спи – очите му са затворени и той не е в състояние да внимава в думите на докладчика, и съвсем друго е, когато той нарочно отвръща слуха си от казаното… Ситуацията в нашата страна напомня на Северното царство, отпаднало от Бога във времето на Ветхия завет. Пророкът строго изобличава съвременниците си, той гръмогласно се обръща към тях и използва, ако може да се изразим така, „крайни мерки”, които поразяват народа и застрашават. Разбираме ли, че живеем в критични дни, не само за нашия народ, но и за целия свят? И ако не разбираме, колко скоро ще го разберем?… Това, което сега слушате, е призив към покаяние. Ние трябва непременно да се покаем за това положение на нещата, в което страната ни се намира. Ситуацията е просто ужасна.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ ОТ БОГА

След като пророкът предал на Ахав посланието свише, си тръгнал, скрил се от лицето му. От този момент в Северното царство започнали тежки времена. Ако искате, прочетете четирите Книги Царства и по-точно, края на втора, трета и четвърта книга, и ще узнаете на какви страдания и бедствия било подложено Северното царство. Стигнало се даже до там, че го взели в плен асирийците, около сто години преди унищожаването на Южното царство. А краят на Южното царство настъпил в резултат на пленяването му от вавилонците.

Пророк Исаиа също предупреждавал: „Дъщери Сионски… вие носите прекрасни дрехи, златни пояси, обшити със злато, копринени одежди… На прах ще стане всичко и ще се скитате боси по земята си, взети в плен!” (Ис. 3:16-25).

БОГ ЗАЩИТАВА СВОЯ ПРОРОК

Бог защитил Своя пророк от царския гняв. Когато нечестивия цар Ахав чул прочеството, го поразил страх. Не успял да се опомни, когато пророк Илия вече изчезнал. Той се появил неочаквано, като мълния, и също така неочаквано се скрил, както изчезва звукът на прогърмелия гръм. Скоро Ахав се опомнил и заповядал да го преследват. Но Бог съхранил Своя пророк не само от гнева на Ахав, но и от страшния глад, който скоро започнал.

„И биде слово Господне към него: тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Йордан; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там”(3 Цар. 17:2-4).

ЗАПОВЕДТА НА ГОСПОД КЪМ ИЛИЯ СЕ ОТНАСЯ ЗА ЦЕЛИЯ НАРОД БОЖИЙ

Обърнете внимание, мои възлюбени. Тези Божии думи съдържат велик смисъл. Те се отнасят не само към пророк Илия, но и към нас също!

Господ повелил на Своя пророк да се скрие! Това „скрий се” ще има голямо значение в трудните дни и за целия народ Божий!

Тези думи са в съзвучие с пророк Исаиа: „Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе си вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът“ (Ис. 26:20).

ОСЪЗНАВАМЕ ЛИ НИЕ, ЧЕ СМЕ НАРОД БОЖИЙ?

Ние непрестанно трябва да помним, че сме народ Божий. Защо това е така? Съзнавате ли вие своята разлика от тези, които обикновено наричат с думата „свят”? Народът Божий се различава от света по своята същност.

Ако вие не се считате за народ Божий, то тогава закрийте ушите си и не слушайте по – нататък нашата беседа…Ако се причислявате към света, значи проповедта, предназначена за народа Божий, е адресирана не до вас, защото синовете и дъщерите на този свят вървят по други пътища-пътища на погибел. Но ако вие – народът Божий осъзнаете това, тогава слушайте внимателно. Напрегнете слух, за да чуете това, което ни говори Господ.

А Той ни говори, че трябва да се скрием. Но къде да се скрие народът Божий?

СЛУЧАИ НА БЯГСТВА И СПАСЕНИЕ В ИСТОРИЯТА НА ЦЪРКВАТА

За да разберем това Божие повеление и да намерим убежище за себе си, трябва да разгледаме думите на св. Илия в есхатологическа перспектива, като исторически предобраз на последните времена.

Когато говорим за „исторически предобраз”, то подразбираме някое историческо събитие, което предвъзвестява друго събитие, само че в бъдеще.

Да разгледаме следния пример: Израил напуска Египет, преминава през Червено море и отива в земята Ханаанска. Преходът през Червено море било реално събитие и едновременно – исторически предобраз. От какъв род? Египет бил предобраз на ада, на преизподнята, и се смятал за страна, намираща се под властта на сатаната, а обетованата земя била предобраз на Царството Божие.

Народът Божий извършил преход през Червено море (думата „Пасха” означава „преход”). Там, в Червено море, Бог потопил фараона и неговите войни, а народът Божий извършил този преход благополучно, без загуби. Всички тези събития предобразявали въчеловечването на нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото Бог ни извежда от земята на смъртта и греха, от този свят, който лежи в зло и се намира във властта на сатаната, и ни привежда в Своето Царство чрез водите на Кръщението. По такъв начин изходът на Израил от Египет и неговия преход през Червено море в Ханаанската земя се явява исторически предобраз на кръщението и спасението на човека.

Друг пример, – това е разрушаването на Иерусалим през 70-та година след Рождество Христово. Това историческо събитие се явява едновременно исторически предобраз. На кое събитие? На края на света, когато ще бъде унищожен целия свят.

ПРОРОК ИЛИЯ В МИНАЛОТО И В ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА КАТО ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ И ПРЕДОБРАЗ ЕДНОВРЕМЕННО

Точно така е и тук: това, което е станало между пророк Илия и цар Ахав, безусловно, е историческо събитие и едновременно предобраз на последните времена. Ахав предобразява антихриста. И знаете ли кое е най-удивителното? Най-удивителното е това, че житието на св. пророк Илия е единственият случай в историята, когато исторически персонаж се явява предобраз на самия себе си! Защото не някой друг, а сам пророк Илия отново ще се яви на земята в дните, в които ще управлява антихриста (Мал. 4:4-5).

Както знаете, пророк Илия не е умрял а се е възнесъл „на небето” (4 Цар. 2:1; Откр. 11:3-7). И той ще се върне! Той ще изобличава антихриста, дошъл на власт, точно така, както е изобличавал нечестивия Ахав. Просто поразително: три и половина години суша е предрекъл пророк Илия на Ахав, и три години и половина суша ще възвести на антихриста!

А ако мили мои, в дните на нашите деца отново дойде пророк Илия, тоест, когато настане времето на управлението на антихриста, ако той дойде дори по-рано, така, че го видите със собствените си очи, то, кажете ми моля ви: можем ли сега да живеем безумно и безгрижно? Или е дошло време за усилена молитва и разсъдителност?…

Дайте отговор сами на себе си.

КАКВО Е НАПИСНО В КНИГА ОТКРОВЕНИЕ ЗА ПРОРОК ИЛИЯ

Чуйте сега какво пише в книга Откровение (гл. 11) за това, как пророк Илия ще разобличава антихриста и какво ще стане по-нататък. „И ще дам на двамата Мои свидетели, и те ще пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни… Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване… и звярът, който излиза из бездната, ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие” (Откр. 11:3-7). Изпускам няколко изречения за да съкратя. Те се наричат „свидетели”, защото ще свидетелстват за Истината Божия, и „пророци”, защото ще предвъзвестяват бъдещите събития.

Колко време ще пророчестват? Хиляда двеста и шейсет дни, което представлява три години и половина. Колко дни продължила сушата, по думите на пророка, която започнала по времето на цар Ахав? Три години и половина. Същото явление, от същото лице!

Чуйте как е казано това в Новия Завет: „Те ще имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване” (Откр. 11:6).

Но когато свършат своето свидетелство, звярът, който излиза от бездната (антихриста), не понасяйки присъствието и изобличението на двамата пророци, ще ги убие и ще остави телата им непогребани на площада в Иерусалим (св. Иоан Дамаскин за антихриста, книга 4, 99:44; св. Иоан Златоуст, „Слово за виденията на Даниил“, 37:32-38:11; св. Иполит Римски, „Слово за края на света”, 21:28-30)

Свети Йоан Дамаскин в своето тълкувание говори: „Ще бъдат изпратени Енох и Илия Тесвитянин и те ще бъдат умъртвени от антихриста”.

За тези двама пророци повествува книга Откровение – че ще ги види целият свят и че ще бъдат умъртвени на площада в Иерусалим. Разбира се, това показва, че антихриста, когото те ще изобличават, ще управлява именно там. И именно тези двама пророци ще разкрият истинската му същност. Антихристът ще ги убие, казва се в книга Откровение, и тяхната смърт ще видят много „народи, племена и езици”. Тази фраза не веднъж се използва от евангелист Йоан Богослов, използва я също и пророк Даниил (Дан. 3:4; 8; 5:19; 6:25).

По какъв начин тези „народи, племена и езици” ще видят умъртвяването и смъртта на тези два пророци? Разбира се, по телевизията!

Можели ли са всички народи по земята в миналото да виждат едновременно едно и също събитие?… А днес това е възможно. Може би, вече действително е близко края на света, и изобретяването на телевизора е още едно свидетелство за това? Може би, той също ще послужи за целите на антихриста?… Телевизорът отдавна влезе в бита на хората, и много от това, което показват днес по телевизията, подготвя хората за идването на антихриста.

БОЖИЯТ НАРОД ТРЯБВА ДА СЕ СКРИЕ

По време на тираничното управление на антихриста Божият народ трябва да се скрие. Това време ще продължи „немного, съвсем немного, миг” (Ис. 26:20 ). Да се крие ще се наложи три години и половина! Обърнете на това внимание.

Защо ще се наложи да се скрие? За да се спаси. За да избегне смъртта. И не толкова телесната смърт, колкото разрушителното влияние на тези три и половина години.

Много е страшно да се гледат християни, попаднали под влияние на съвременната култура, която се намира в служба на антихриста. Децата говорят на вярващите си родители, че те нищо не разбират от живота, че са безнадеждно остарели… А и възрастните са станали във висша степен лекомислени и осветскостени. А антихристът още не е дошъл… Какво ще стане когато той дойде и настъпи глад, икономическа блокада?

Цнността на книга Откровение е в това, че тя ни готви за идващите събития. Отначало ние получаваме някое послание, а след това ни се налага лично да го преживеем. Трябва да разберем това…

КЪДЕ ТРЯБВА ДА СКРИЕ НАРОДЪТ БОЖИЙ – ТОЕСТ ТЕЗИ, КОИТО НЯМА ДА СЕ ПОКЛОНЯТ НА АНТИХРИСТА?

В пустинята, подобно на пророк Илия. Точно така са постъпвали и синовете на пророците в земните дни на Илия (те били много по това време). Те се криели в пустинята. Именно пустинята в последните времена ще стане прибежище за Божията Църква.

Какво се съобщава в Откровение за пустинята? Нека да погледнем какво се казва в 12 глава на книгата, започвайки от стих 14: „И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи с тях в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията” (Откр. 12:14).

Коя е тази жена? Това е Църквата.

„И дадоха се на жената две крила на голям орел…” Във Ветхия Завет тази фраза много пъти се повтаря – във Второзаконие и на други места на Свещеното Писание (Втор. 32:11; Изх. 19:4; Прит. 23:5; Иер. 29:22; Иез. 17:3-7 и др.). Тези две крила означават Божията защита. Думите „дадоха се на жената две крила на голям орел” показват, че Бог ще защитава Църквата.

А написаното по-нататък: „за да хвърчи тя в пустинята” – тоест, убежище на Църквата ще стане пустинята? Да, Църквата ще се спасява в безлюдни места, далеч от градовете!

Монастирите се явяват началото на изхода на народа Божий в пустинята. Указанието за бягството на народа Божий в пустинята – това е всичко една неголяма фраза, но съдържа послание, адресирано за много столетия напред. Знаете ли, че Църквата, излизаща в пустинята – това са монастирите? Мнозина казват: „Защо вие, монасите, живеете в безлюдни места, в монастири”? За това да ви напомняме, че Църквата отново ще се върне в пустинята. Още повече, че нейното начало е било именно там. Прочетете 2 глава от Евангелието на Марк и ще видите това: „гласът на викащият в пустинята”… (Марк. 1:3; Мат. 3:3; Лук. 3:4; Иоан 1:23).

Иоан Предтеча възвещава и казва, че Месия идва. Той показал на учениците Месия също в пустинята. Именно в пустинята лежи основата на Църквата. И Тя ще се върне там, когато настъпят гоненията.

Змията ще се опита да „удави жената”. А по-нататък се казва: „И змията изпусна от устата си вода като река, за да я отвлече с водата (Откр. 12:15).

Дяволът или антихриста, зад когото стои дяволът ще преследва Църквата, ще я гони, и затова тя ще избяга в пустинята. И тогава той ще изпусне вода от устата си, „за да я отвлече като река”.

Що за вода е това, която изпуска дяволът или антихриста от устата си? Това са различните социални и философски системи, които се стремят да „удавят” съвременния християнин. Това е когато някой ти дава чиния ядене и ти казва: „Ако последваш тази или онази социално-икономическа система, ще ядеш до насита”. Не ви ли се струва, че понякога малко приличаме на Исав, който продал своето първородство (тоест, величайшата чест и право на родство с Месия), за една паница чорба от леща? Точно така и ние продаваме Христа, за да получим изгода… И това е много печално!… Църквата по всякакъв начин ще я угнетяват и притесняват, и ще се постараят да я доведат до пълно унищожение.

Трябва да разберем: ако се поддадем на духа на антихриста, ще погинем. В Свещеното писание се говори, че много християни ще погинат (Рим. 11:28). За това е написано в книга Откровение, когато ангелът казва на Иоан да измери само храма Божий и жертвеника, без външния двор. Това указва, че ще се спаси само остатъкът (Ис. 10:21-2 ), неголяма част от християните. Ангелът говори на Иоан: „А външния двор на храма изключи и го не измервай, понеже е даден на езичниците:те ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца“ (Откр. 11:2). Тоест, антихристът ще управлява християните три години и половина. Нима християните? Да. Защото, съгласно светите отци, храмът и неговият двор, Иерусалим и Сион винаги символизират Църквата. Кой ще влезе в числото на спасените? Само храмът и жертвеникът, тоест, някаква малка част.

Трябва да разберем, че ние можем да погинем и че духът на антихриста може насилствено да ни бъде натрапен! Трябва да го имаме предвид!… Ето какво означава драконът, който се опитва да „отвлече” Църквата или да я „завлече като река”. Какво символизира реката, ви обясних по-рано.

БОГ ПОМАГА НА СВОЯ НАРОД, КАТО ПРИ ТОВА ИЗПОЛЗВА ПРИРОДАТА

„Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си“ (Откр. 12:16). Природните стихии ще дойдат на помощ на вярващите. Земята, казва св. ап. и евангелист Иоан, погълна водата.

Това събитие е подобно на преминаването през Червено море. Някъде след полунощ излязъл силен източен вятър, толкова силен, че водите на морето се разделили на две. Евреите преминали на другата страна, и когато вече изгряло слънцето, дошли египтяните, за да преминат морето и те след тях. Но тогава вятърът утихнал, водите се върнали обратно и ги потопили всичките (Изх. 14:21-29 ).

Тук в книга Откровение ние виждаме силата на природата. Независимо от това, че на преден план е изобразено действие – това, което става, ние все едно знаем, че природата, разбира се, е управлявана от Бог.

Природните стихии идват на помощ на вярващите, за да унищожат нечестивия, или да помогнат на благочестивия. Нали помните какво станало с пророк Иона, когато му било горещо, докато чакал гибелта на Ниневия (Иона 4:1-6 ). Изведнъж за няколко минути израснала тиква с големи листа и му дала сянка! Природата идва на помощ на вярващите и Църквата.

АНТИХРИСТЪТ В ЯРОСТ ЗАРАДИ ТЕЗИ, КОИТО СА СЕ СКРИЛИ В ПУСТИНЯТА И ЗАПОЧВА ВОЙНА СРЕЩУ ХРИСТИЯНИТЕ, ОСТАНАЛИ В ГРАДОВЕТЕ

„И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа” (Откр. 12:17).

Антихристът не смогва да унищожи Църквата – тя се е скрила в пустинята. Но ако помислим как реално ще се случи всичко това, то ще си зададем въпроса: всички ли ще могат да се скрият в пустинята? Колко са например, истинските християни в Солун? Петдесет? Сто? Петстотин? Хиляда?… Ще смогнат ли те всички да отидат в планините, да се скрият в пещерите и пропастите земни? Не. А останалите? Останалите живеят по градовете. Нима благочестиви са само онези, които са отишли в планините? Разбира се, че не. Има благочестиви, вярващи хора и сред тези, които живеят в градовете. Какво ще стане с тях? „Ще дойде дяволът, – се казва в книга Откровение, – за да встъпи в бран с тях”. Уви! На тях ще им се наложи да изпитат целия ужас от тиранията на антихриста.

Както Бог изпращал храна на св. пророк Илия в продължение на три години и половина, така ще храни и Своя народ в пустинята за същото време. Как е могъл да оцелее в пустинята св. пророк Илия, как е утолявал глада и жаждата си? „И врани му донасяха хляб и месо сутрин и хляб и месо вечер, а от потока пиеше” (3 Цар. 17:6).

Защо врани? Враните са месоядни, знаете. Те ядат месо и охотно се хранят с мърша. И това, че Господ изпраща храна на светия Божий пророк Илия именно чрез тези птици, още повече подчертава чудото, необикновения начин на неговото изхранване, защото враните, които ядат месо, не го докосват, а го носят на пророка, при това в такова тежко и гладно време. Това ни помага да разберем великото чудо на Божията защита на пророка. По подобен начин ще се храни и Църквата в последните времена.

Нека отново се върнем към книга Откровение: „И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи с тях в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията” (Откр. 12:14).

„Време” означава година, „времена” – две години, „полувреме” – половин година. Тоест, три години и половина ще се наложи на Църквата да се крие от „лицето на змея” по времето на управлението на дявола и антихриста в този свят.

Случаите на необикновено препитание на народа Божий в миналото предобразяват неговото прехранване и в последните времена. Господ никога няма да остави Своя народ без препитание. Но по какъв начин ще изпрати храна в последните времена?

Известно ни е, че древен Израил се хранил в пустинята по чудесен начин четиридесет години (Изх. 16:35). Знаем също, че християните, които са се укривали в пустините от гоненията, никога не са били оставяни от промисъла Божий. Какво очаква тези християни от последните времена, които ще избягат в пустинята?

Това е известно само на Бог и Той ще ни го покаже в свое време. Той не е говорил на евреите в Египет предварително, че ще ги храни в пустинята с манна небесна, но когато народът се оказал в пустинята и започнал да пита „Какво ще ядем?”, тогава Бог им изпратил небесната манна (Изх. 16:3-15). Когато християните се окажат в пустинята, Бог непременно ще им изпрати прехрана и няма да остави молбите им без отговор; но сега още не ни е открито как точно ще стане това.

ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ПРОРОКА С ВРАНАТА, КОЯТО ГО ХРАНИ, ПОДЧЕРТАВА ИСТОРИЧЕСКИЯ ХАРАКТЕР НА НЕГОВАТА ЛИЧНОСТ И СЕ ЯВЯВА ПРЕДОБРАЗ НА ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

Великият и преславен пророк Илия се явява исторически предобраз на последните времена, а неговото житие ни показва ясно това, което очаква цялата Църква.

От многотрудното житие на св. пр. Илия в иконописната традиция на нашата Църква е прието да се изобразява само един характерен епизод: когато пророк Илия седи до пещера и гледа една врана, която му носи месо или хляб. Няма да срещнете на иконите изображения на чудесната жертва, принесена от пророка на планина Кармил, нито богосъзерцанието, с което се удостоил на планина Хорив (тоест Синай), нито на много други негови чудеса, а само това събитие. Защо? Защото нашата Църква иска с това да подчертае, че животът на пророка в неговата историческа епоха предобразява последните времена, и да ни подготви за това, което очаква вярващите преди края на света.

Както е изобличил Ахав, така св. Илия ще изобличи и антихриста. Св. пророк Илия не само ще ни покаже кой е антихриста, но и страшно ще го изобличава, както е изобличил Ахав.

Той казал на цар Ахав: „Кръвта ти ще я ближат свине и псета!” И точно така станало. Ахав бил смъртно ранен по време на война, докарали го и го погребали в Самария. Измили окървавената му колесница на извора в Самария, дошли свине и псета и близали кръвта му… И блудници се къпали в извора, където още имало от кръвта на Ахав… Изпълнило се словото, изречено от Господ! (3 Цар. 22:35-38).

За царица Иезавел св. пророк казал: „На Израилското поле псета ще изядат тялото на Иезавел!” И това пророчество точно се сбъднало. Тези, които свалили семейството на Ахав, хвърлили Иезавел през прозореца. Там я стъпкали коне, а после дошли псета и започнали да я разкъсват със зъби! В някакъв момент тези, които завоювали двореца си казали: „Да видим какво е станало с нея?” Слезли долу и видели само оглозгани кости… Кучетата я изяли! (4 Цар. 9:33-35).

Страшно изобличава пророкът враговете Божии. По същия начин ще изобличи и антихриста.

За невярващите неговото идване ще бъде страшно, а за вярващите ще е истинско благословение. В книга Откровение се казва, че когато антихриста го убие, заедно с другия пророк Енох, хората толкова ще се зарадват (помислете само), че даже ще си разменят подаръци, защото най-накрая се „освободили” от проповедника, който ги измъчвал с проповедите си… (Откр. 11:10 ). Грешниците отначало ще се зарадват… Но пророк Илия след три дни и половина по чудесен начин ще възкръсне и те ще го видят да се възнася на небето. И тогава ще ги обхване трепет и ужас! (Откр. 11:11-13)

Но ако за невярващите Илия ще бъде страшен, то за вярващите неговото пришествие ще бъде истинско благословение. Затова и в „химна на праотците” (книга Премъдрост на Иисус, син Сирахов), 48 глава, Ветхия Завет), стиховете, посветени на пророк Илия, завършват така: „Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, – и ние живот ще поживеем” (Сир. 48:11).

Това означава: щастливи са тези, украсени с добродетели, които ще те видят, и ние живи ще бъдем и ще те видим (по време на Второто Пришествие Христово). Сирах живял около шестотин години след пророк Илия. Но говори за среща с пророк Илия в бъдеще време!

ПРОРОК ИЛИЯ Е РАДОСТ И УПОВАНИЕ НЕ САМО ЗА ПРАВЕДНИЦИТЕ НА НЕГОВОТО ВРЕМЕ, НО И ЗА ВЯРВАЩИТЕ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА И ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ВЪЗКРЪСНАТ

Първите, които видял св. пророк Илия с радост и надежда, били седем хиляди мъже, които не се поклонили на идолите и тайно вярвали в истинския Бог. Помните, когато пророкът, жалвайки се, се помолил на Бога: „Господи! убиха Твоите пророци, разрушиха Твоите жертвеници; останах само аз, и моята душа търсят”, а Господ му отвърнал: „Аз Си запазих седем хиляди мъже, които не преклониха колена пред Ваал” (3 Цар. 19:14-18; Рим. 11:3-4). И когато тези седем хиляди мъже видели как пророкът изобличава Ахав, се възрадвали с велика радост. Те ликували!

Точно така онези вярващи, праведни хора, които ще живеят в последните времена, ще гледат към него с упование и радост. Когато ще проповядва в Иерусалим, всички благочестиви, праведни ще възкликнат: „Илия дойде! Той изобличава антихриста. Илия вече е тук!… Значи вече свършват мъченията ни! Ето, идва Христос!”. Той наистина ще е упование на всички праведници от последните времена.

Всички праведници, които ще възкръснат по време на Второто Христово Пришествие ще видят св. пророк Илия. („и ние живот ще поживеем”), както го видели тримата апостоли Петър, Яков и Иоан на планина Тавор (Мат. 17:1-6; Марк 8:2-9). И, както е написано в книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, има надежда и ние с вас да го видим!

Удивителната личност на светия пророк Илия не може да не извика възхищение. Какво още можем да кажем, завършвайки този кратък разказ, освен да се помолим с думите:

Свети и славни пророче Божий Илие, моли Бога за нас!

Превод от руски монахиня Ксения Станева