Абортът – грехът на века

Беседа на Сергей Чесноков със стареца Григорий Дохиарски – Игумен на манастир Дохиар, Атон

Първото ми впечатление от Света Гора: красотата на планинската местност от вулканичен произход, тревожните крясъци на чайките, яркото слънце и радостните лица на монасите, които на Атон това слънце буквално преизпълва.

Диамонитирион – специалната покана за Света Гора ми беше подписана от игумена на Ватопедския манастир архимандрит Ефрем (Кутсу), който не веднъж е поддържал нашето движение в защита на живота със своите приветствия, наставления, молитви.

Мисля, че всеки, който се замисля върху този страшен грях на нашето време като убийството в утробата, за защита на живота, рано или късно сериозно ще си зададе въпроса: а защо, конкретно, трябва да го защитаваме него – пълният с горест, болести, загуби и лишения земен живот? За какво трябва да се появяват децата на този свят? Поетът Василий Жуковски, възпитател на един от руските императори (Александър II), учил наследника, че главната цел на обучението е да изживее живота си достойно за званието християнин, а главната цел на самия живот – това е да се научиш на вечния живот.

СВЕТА ГОРА АТОН

На Атон ми се удаде да се докосна до непокътната византийска традиция – това драгоценно съкровище, заради което тази империя е съществувала хиляда години, докато не е предала щафетата за охрана на вселенското Православие на Русия.

Устройството на огромната империя Византия сега е свито като шагренова кожа до пределите на Света Гора. Държавният пулс на Византия е преминал в многочасови нощни атонски служби, невидими за света килийни бдения, празнични престолни тържества, самоотвержен труд, школа за послушание, братски трапези, съзерцание на природата, умно делание – непрестанно творене на Иисусовата молитва.

Много от жителите на Света гора са се отказали от продължение на земния род. Но тези хора както никой друг продължават духовните родове на Църквата, сродявайки се с небожителите, присъстващи тук в многочислените мощи и на старинните ликове.

Монашеството – изсъхналата клонка, в лицето на своите наставници, старци, по най-тесен начин поддържа семейството – живата лоза, която, ако не е поддържана, би паднала и не би дала такъв сладък и обилен плод.

Вече слизайки от ферибота и виждайки отново не само мъже, но и жени почувствах, че съм пребивавал сред истински мъже, отци, които като величайша светиня пазят девството и материнството, възвръщайки им вселенското измерение. Гръцкият манастир Дохиар е известен като най-трудолюбивият на целия Атон. Лавката за икони тук много често е затворена, защото игуменът смята, че работата на монасите е да работят , а не да търгуват, а изобщо всички човешки грехове са по причина на безделието, по негово мнение. Срещнах се с геронда вечерта, когато той се върна в обителта след дълъг трудов ден и му задавах въпроси вече при залез слънце, в беседката редом до манастира, с изглед към същия този залез.

Какво бихте могли да разкажете за движението в защита на живота в Гърция?

В Гърция всичко започна с това, че един монах от Атон на име Никодим Белали, започна да се занимава дейност против абортите: с помощ на бременните и многодетните семейства. Макар, че той самият е много образован човек. Сега той живее в Атина и много работи в тази насока (монах Никодим е починал през 2019 г.). Той живее много скромно; мисля, че отникъде не получава пари за своята работа. Често се обръща към държавата с многобройни инициативи за помощ на многодетните, той има такъв талант и дръзновение пред властите. Нали нашият православен подход се заключава именно в това да обясняваме, че не само абортът е грях, но всяко противозачатие е смъртен грях.

Мисля, че абортът – това е най-лошият грях на миналия и настоящия векове. Ето в какво е злото: благодарение на абортите и контрацептивите сексуалната връзка между хората стана свободна и неограничена от нищо.

Да родиш, да кръстиш и после да заколиш едно дете е по-добре, отколкото да го убиеш в утробата.

Един известен гръцки писател – Филотей Зервакос, игумен на манастира Лонговард на остров Парос, казва така: ”Не правете аборти. По-добре да родите, кръстите и след това да заколите детето и ще имате по-малък грях в Съдния Ден, защото абортираните деца си заминават от този свят некръстени“.

Темата за раждането на деца и абортите е много сложна и трябва да заема особено място в проповедта на Църквата.

Говори се, че в Сърбия преди да се случи катастрофата, довела до разруха цялата страна и множество православни храмове, станало изменение в законодателството, след което клиниките били залети с кръв. И ето виждаме възмездието.

Понятието аборт получи характеристиката на греха на века. Сигурно знаете как става абортът? Ако детето се абортира още живо, то често медицинската сестра го хваща и безжалостно го удря в пода или стелажа, за да свърши. В мене възниква въпросът: ще бъде ли простен този грях, ако няма покаяние, и не просто покаяние, а покаяние през целия живот? Абортът – това е абсолютна постъпка под влияние на дявола, който винаги се е противил на Бога.

Монах Никодим разпространява своите списания безплатно. Ако и вие искате да се занимавате с тази дейност, не очаквайте от държавата финансова помощ. Защото ако съберем всичките аборти на нашите управници, можем да създадем цял нов народ…

Аз съм вече повече от 40 години духовник и съм слушал такива страшни неща на тази тема, че не искам не само да говоря за тях, но и да си ги спомням…

За съжаление, ако в наше време човек даже говори по време на изповед, че е направил аборт, той прави това с такова безчувствие, сякаш е отишъл до дървото и е изял една ябълка…

-Не е учудващо, защото ако хората са изгонили Христа от живота си, те ще правят и това, и даже още по-лоши неща.

-В наше време ако Църквата заеме истинската православна позиция, опирайки се на каноните на светите отци, – болшинството наши съвременници ще могат да се причастят едва в последния ден, когато вече предават душата си на Бога…

Единственото, което може да спре този грях,- това е покаянието, което сега, за съжаление, го няма. В наше време човек не може или не иска да осъзнае, че от самия момент на зачатието имаме пред себе си вече съвършен човек – личност, ипостас.

Има една интересна история за немски лекар. Той работил в родилен дом и всеки ден правил безчислено количество аборти. Разбира се, получавал и нелоши пари, от което се радвала неговата жена.

А той всеки ден се връщал от работа с бутилка уиски, сядал в креслото, с едната ръка държейки се за главата, а другата – бутилката. Жена му го успокоявала, като му говорила: изхвърли го това от главата си, всичко това са сополи и слюнки. И един ден той не издържал, разбил бутилката в главата й, от което тя умряла на място, а той попаднал в полицията и оттам – в затвора.

Присънвало му се корито, пълно с кръв, от която се подавали главички на деца…

В затвора го посетила една жена, общественичка и го попитала как стигнал до такова престъпление. И той й разказал историята си. Казал, че заради работата му всяка нощ го спохождал един и същи сън. Присънвало му се корито, пълно с кръв, от която се показвали главички на деца и му търкали зъби. И той именно това той не могъл да издържи, а сега в затвора той се чувства на мястото си и значително по-добре, защото виденията го напуснали.

Този най-страшен грях ще ускори кончината на света. И за съжаление, днес духовниците нямат правилна преценка за тези неща, поради което злото се разпространява.

В тази малка книжка, която Господ ме удостои да издам, ще приведа различни истории. Едната от тях е за жена, която имала незаконни отношения с братовчед си, в резултата от което те напълнили цяла клисура с кръв от аборти. След това тя се омъжила и родила в законен брак три деца. Веднъж едно от тях ударило със сатър другото и го убило. Когато тя изтичала при вика и видяла целия ужас на станалото, с цяло гърло ужасено закрещяла: ”Това е кръвта на децата ми!”. И наистина, това била истината. Ето точно така трябва в покаяние да крещят онези, които са извършили този страшен грях и за които обезателно ще има възмездие: и тук, на земята, и във вечността.

По принцип на човек, който е правил аборт, не му е нужен друг грях, за да попадне в ада. Този му е достатъчен.

Може да се говори цяла нощ по този проблем, тъй че и мастилото ви, и батерията на фенерчето ви ще свършат( ас си светех в фенерче, за да записвам това, което казваха геронда и преводача – брат Георги, сега монах Мартирий).

Ако някой или жена му са правили даже и един аборт, вече не може да стане свещеник, а е достоен за горчива смърт. Дори още повече: даже ако човек е помогнал финансово да се направи аборт, вече не може да служи пред престола.

-Геронда, може ли да задам дръзновени въпроси?

-Задавай.

Къде слугите на кесаря губят данъците е на тяхната съвест

-Ами тази ситуация в момента: днес абортите са узаконени и държавата харчи данъци в това число и за аборти, а данъци плащат и свещениците?

-Това не е същото. Когато държавата взима данъци, сме длъжни да плащаме. Казано е : кесаревото кесарю, а Божието- Богу. А къде слугите на кесаря ще ги потрошат?…Това е тяхна вина.

-Геронда, през цялата Втора световна война са загинали, според официалната статистика, 60 милиона души. Днес пак толкова (55 милиона), загиват по целия сват от аборти. Това е официалната статистика, реалните цифри са значително по-големи. Може ли това да се счита за Трета световна война?

-И трета, и четвърта! И даже нещо повече ще кажа. Ще назова цялото сегашно поколение иродово изчадие, защото върши делата на Ирод.

-Но ако има война, защо от наша страна има толкова малка войска? Какво да правят тези, които разбират, че това е война, как да воюват? -Трябва да има широко движение и то да върви от страна на миряните. Не се отчайвайте, че сте малко. От малко ще станете много. Та нали ако ние, вярващите, не поставим знак ”стоп”, то другите още повече нищо няма да разберат и няма да направят.