БЕСЕДА ОТ СВЕЩЕНИК ДАНИИЛ СИСОЕВ

(Продължение)

„Надсмивай се над хитростта на беса, който след вечеря те съветва занапред да приемеш храна по-късно; защото на другия ден, когато настане деветият час, той ще те принуди да се откажеш от правилото, установено предния ден.“

Много често бесът се опитва да ти внуши следващият път да приемеш храна по-късно, не в установения час, но прави това, когато вече си нахранен. В главата ти идва мисъл и желание: ох, жалко, че толкова рано ядох, утре непременно ще си наложа правило, ще ям по-късно. Но утре обаче гладът обезателно ще разяде стомаха ти , ти ще хапнеш пак рано, но тогава и съвестта ти непременно ще те мъчи, че не си изпълнил казаното. Това е такъв капан на дявола, който се опитва да накара човешката съвест да се мъчи. Но Лествичник казва „не трябва“. Не случайно е указан 9-ия час, когато монасите от Изток са яли за пръв път в 3 ч. през деня. Думата „закуска“ е употребена в Библията само един път в 21 гл. от евангелието на Иоан. Никой на Изток не е закусвал заради започващата жега, приучени били да приемат някаква напитка сутрин, а храна приемали към 3 ч.през деня. Това е свързано с климата. Такова правило в Русия даже в манастирите никога не се е изпълнявало. Монасите се хранели веднага след литургия – към 10,11 ч. сутрин. Това е логично и е свързано със загубата на енергия в този климатичен пояс. Мярата на поста също зависи от географската ширина. На Чукотка например постят с месо, но го приемат вечер, просто там нищо друго за ядене няма. И в Соловецкия манастир, който е на полярния кръг, по време на пост ядат риба. От друга страна, за тези, които са на юг, постът е по-строг. По-малка енергозагуба, по-голямо разпалване на плътта, южен темперамент, както казват – затова там е нужно по-голямо обуздаване в този смисъл. Освен това зависимостта от храната може да е от нейния обем, но и от качеството ѝ. Лошо е например, ако настроението ти зависи от това дали си изял картоф или „Рафаело“. Важното е не количеството и даже качеството на храната, а как се отнася човек към нея.

„Едно въздържание е подходящо за виновните, а друго – за виновните и каещите се. За първите знак да прибягват към особено въздържание са движенията на похотта в тялото; а последните остават в него дори до своята смърт; до края на своя живот те не дават утешение на тялото си, но се борят с него без примирение. Първите искат да запазят винаги благоустроен ум, а последните с душевна тъга и разкаяние умилостивят Бога.“

Има разлика между човека, паднал в смъртен грях – блуд или някои други тежки грехове – тогава той пребивава в пост до смъртта си, обуздавайки своята плът; друго е, когато християнинът не е падал в смъртни грехове след въцърковяването си – тогава въздържанието му е по-умерено. Затова и постът е по-важен инструмент за падащите в смъртни грехове, отколкото за непадналите.

„Времето за веселие и утешение с храна е за съвършения отстраняване на всяка житейска грижа; за подвижника то е време за борба; а за страстния – то е празник на празниците и тържество на тържествата.“

За съвършения човек е безразлично дали е дошло времето за разговяване или не е дошло, пее си „Слава Тебе Господи“ и не обръща внимание. Защо великите светци са яли малко? Не им се искало да си губят ценното време за ядене, защо да си губят времето за такава глупост, като има такива чудни удоволствия. Двама старци подвижници се срещнали и решили да попируват заедно. Учениците им приготвили за този пир бобена каша. Решили да се помолят преди ядене. Единият станал, прочел половината евангелие от Лука, другият – посланието към Евреите, после първият отново наизуст прочел книгата на пророк Исая, вторият – 118 псалм, най-дългия. Когато приключили, се разсъмнало и те доволни се сбогували – „как чудно си поприказвахме, пообщувахме, хапнахме“, разотишли се, наложило се кашата да изядат послушниците. Ето за това говори Лествичник – има храна, няма храна, той просто не я забелязва, те винаги се насищат със Светия Дух, това си е реалност, известна на всички християни. Когато човек се моли и пребивава в богообщение, не му е до храна, понеже всичко му е твърде хубаво. Това е истинската победа над чревоугодието – човек да забрави за храната заради Създателя, заради насладата, която му дава Бог.

За подвижника то е време за борба – например, на Пасха човек трябва да се пребори, за да не преяде, да не се напие, времето на разговяването за човека си е време на борба.

„В сърцата на чревоугодниците има сънища за храни и ястия, а в сърцата на плачещите – сънища за последния съд и мъките.“

Носят се и аромати, ах, там някой нещо пече, какви подправки са добавили там, ухае вкусно – често ни минават такива мисли по време на пост. Но който е осъзнал, че е оскърбил Бога, му се присънват Страшния Съд и мъките.

„Бъди господар на своя стомах преди той да те е овладял, за да не бъдеш после принуден да се въздържаш със срам. Ония, които са паднали в ямата на беззакония, за които не искам да говоря, разбират какво казвам; а целомъдрените не познават това от опит.“ – Лествичник съветва да се преборим с чревоугодието преди да сме паднали в блуд.

„Нека укротяваме стомаха с мисълта за бъдещия огън“ – седнем ли на богато наредена маса, нека помислим какво очаква чревоугодниците в бъдещия живот. Така лакомията ни ще бъде малко поне обуздана.

„Някои подчинили се на стомаха, отрязали своите скрити органи и умрели от двойна смърт. Нека бъдем внимателни и ще видим, че преяждането е единствената причина за всички наши падения.“

Имало такива, цяла секта на скопците, които поради лакомия изпадали в блуд и, за да избегнат това, те се кастрирали – така погивали и за тукашния, и за бъдещия живот, понеже по словото на Господа, такива хора са обречени на вечен огън. Скопяващия себе си се отлъчвал от Църквата като противник на създанието Божие.

„Умът на постника се моли трезво, а умът на невъздържания е изпълнен с нечисти мечти. Насищането на стомаха пресушава изворите на сълзите; а стомах, изсушен чрез въздържане, ражда реки от сълзи.“

И сега често питат „защо и да се моля, нямам сълзи на покаяние?“. Какво покаяние, какви сълзи, когато преяждаш? Няма и да бъдат. И обратно – ако се ограничиш в пост, със сълзи ще плачеш, ще имаш умиление в сърцето, ще съпреживяваш и съчувстваш на другия човек. Абсолютно реално, проверено нещо. Мария Антоанета какво казала, като ѝ съобщили, че хората гладуват: “като няма хляб, да ядат пасти“ – пълна загуба на способност за съпреживяване и съчувствие в резултат на пресищане. Какво да кажем за по-важните неща – виждането на греховете и покаянието ни? И молитвата не върви нормално у този, който преяжда. Св. Силуан Атонски посочва признака, по който разбираме дали си изял достатъчно или много – ако след ядене ти се иска да се молиш, ако си съхранил желанието за молитва, значи си ял достатъчно, но ако след хранене не ти се иска да се молиш, значи си преял и на съвестта ни лежи чревоугодие.

„Който служи на своя стомах и заедно с това иска да победи блудния дух, той прилича на човек, който гаси пожар с масло. Когато стомахът се ограничава, тогава и сърцето се смирява; а ако той е успокоен с храна, сърцето се изпълва с горди мисли. – Не трябва да мислим, че ако изпитваме глад, то винаги причината е недояждане. Често това се предизвиква от демона на лакомията, такъв човек няма наяждане, знаем за булимията.

„Знай, че често бесът засяда в стомаха и не позволява на човека да се насити, макар той да би изял всички храни на Египет и да би изпил всичката вода в реката Нил. След нашето пресищане, този нечист дух се оттегля и ни изпраща блудния дух; той му съобщава в какво състояние се намираме и казва: „Иди, смути еди–кого си: стомахът му е преситен и ти не ще се трудиш много.“ Пристигнал, блудният дух се усмихва и, като ни върже ръцете и нозете със сън, върши с нас всичко, което желае, осквернявайки душата ни с гнусни мечти и тялото с изтечения. Удивително е, че умът макар и безтелесен, се осквернява и помрачава от тялото и обратно, невещественият дух се изтънява и очиства от тлението. Щом ти си обещал на Христа да вървиш по тесния и труден път, ограничавай своя стомах; защото, като му угаждаш и го разширяваш, ти ще се отречеш от своите обети. Но внимавай и ще чуеш оногова, който казва: просторен и „широк е пътят” на чревоугодието, който води към гибелта на блудството „и мнозина са, които вървят по него”, но „тесни са вратата и стеснен е пътят” на въздържанието, „който води в живота” на чистотата, „и малцина го намират” (Мат. 7:14).Началник на бесовете е падналият деница; а главатар на страстите е преяждането. Когато седиш на маса отрупана с храни, представяй си мислено смъртта и съда; защото и по тоя начин едва ще можеш да укротиш донякъде страстта преяждане. Когато пиеш, спомняй си винаги оцета и жлъчката на твоя Спасител; и по този начин или ще останеш в границите на въздържанието, или поне въздишайки, ще смириш своето желание. Не се лъжи, ти не можеш да се освободиш от мисления фараон, нито да видиш горната (небесна) Пасха, ако не ядеш винаги горчиви билки и опресноци [4]. Горчивата билка е принуждение и търпението в поста, а опресноците – смиреното мъдруване. Да се слеят с твоето дишане думите на Псалмопевеца: „когато бесовете ме нападаха, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазвата” на моята душа (Пс. 34:13).

Когато се въздържаме в постно време, определено от Църквата, ние няма с какво да се хвалим, разбираме, че сме човеци нищожни, че сме направили, това, което се иска от нас. Ако постиш във време, извън определеното от Църквата, може и да обуздаеш плътта си, да пребориш чревоугодието и блуда, но при това може да се превъзнесеш: “ех, какъв добър постник съм“. Съвсем друго е, когато просто изпълняваш, каквото Църквата е благословила.

„Постът е насилие над естеството, отхвърляне на всичко, което услажда вкуса, укротяване на телесното разпалване, изтребление на лукавите мисли, освобождение от скверни сънища, чистота на молитвата, светило на душата, пазител на ума, премахване на сърдечната безчувственост, врата на умилението, смирено въздишане, радостно съкрушаване, въздържане от многословие, причина на безмълвието, страж на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, причинител на безстрастието, опрощаване на греховете, врата на рая и небесно наслаждение.“ – не случайно, към края на поста, не ходиш, а сякаш летиш, светло и леко ти е на душата и тялото, не ти се иска да отговяваш. Всеки, който е пробвал, е съгласен с Лествичник.

Нека запитаме и този наш враг, по-горен от най-главния началник на нашите зли врагове, вратата на страстите, т. е. преяждането, тая причина на Адамовото падение, гибелта на Исава, нещастията на израилтяните, разголването на Ной, изтреблението на жителите на Гомор, Лотовото кръвосмешение, погубване синовете на свещеника Илий и ръководител на всички мерзости – да го запитаме, отде се ражда тая страст, кои са нейните изчадия, кой я побеждава и кой напълно я погубва? Кажи ни, мъчителко на хората, купила всички със златото на ненаситната алчност: как получи достъп до нас? Като влезеш в нас, какво вършиш и по какъв начин излизаш от нас? А тя, раздразнена от тези досади, яростно и свирепо ни отговаря: „Защо вие, мои подчинени, ме поразявате с укори и как се опитвате да се освободите от мене, когато аз съм свързана с вас по природа? Вратата, през която влизам във вас, е свойството на храните, а причина на моята ненаситност е привичката, основа на моята страст е дълговременният навик, безчувствието на душата и забравяне на смъртта. И как искате да знаете имената на моите изчадия? Ако ги изброявам, те ще се умножат повече от пясъка. Но узнайте поне имената на моите първенци и най-любими мои изчадия. Мой първороден син е блудството, второто мое изчадие е сърдечното ожесточение, а третото – сънливостта. От мене произлизат море от зли мисли, вълните на сквернотата, дълбочината на незнайни и неизказани нечистотии. Мои дъщери са: леността, многословието, дързостта, смехотворството, кощунството, прекословието, жестокостта, непослушанието, безчувствеността, пленението на ума, самохвалството, наглостта, любовта към света, след която иде осквернената молитва, реенето на мислите, неочаквани и внезапни злополуки; а след тях идва отчаянието – най-лютата от всички страсти. Против мене воюва споменът за греховете. Мисълта за смъртта силно враждува против мене; но в хората не съществува нищо, което би могло да ме премахне напълно. Който е придобил Утешителя, той Му се моли против мене и Той не ми позволява да действам порочно в него. Ония, които не са вкусили от Неговото небесно утешение, всячески се стремят да се наслаждават чрез моята сладост.“

Който не е пробвал благодатта на Светия Дух, той винаги ще е подложен на действията на лакомията. А който е вкусил благодатта Божия, знае, че тя укротява тази страст. Единственото средство окончателно да се укротим, това е да придобиваме и съхраняваме благодатта на Светия Дух. Можем да започнем с изповядване на съгрешенията си, да помним смъртта, мъките, вечния огън. Ето такава инструкция ни е дал св. Иоан Лествичник – практична, пълна с истинска технология на борбата с тази страст. Не само да разберем, че трябва изцяло да преборим чревоугодието, но и как да постигнем това, всичко е написано.

Превод: Красимира Маринова, монахиня Ксения Станева